Времето минаваше, а Вулфгар така и не се появи. Гръмкият му глас ехтеше в залата. Айслин втренчи очи в огъня и мрачно се усмихна. Ето че хората му и онази жена Хайлан ставаха по-важни за него…
Скоро на вратата се почука и тихият глас на Мидред съобщи:
— Масата е сложена, милейди. Господарят ме праща да ви поканя на вечеря, ако не предпочитате да се храните в стаята си.
Айслин почувства в думите й потвърждение на страховете си. Защо трябваше да праща друг човек да я повика?
— Кажете, че му благодаря за поканата и ей сега ще сляза да вечерям с него.
След минута Айслин заслиза по стълбата и Вулфгар с усмивка се надигна да я поздрави. Без да му отговори, тя се сви на стола си и втренчи очи в чинията си. Мъжът смръщи чело и се запита какво ли я е разсърдило отново. Ала не можа да си отговори.
Яденето беше обилно и отлично приготвено. Бяха направиш гъста супа от пресен дивеч, агнешко и запазени от есента зеленчуци. Затова пък разговорът не вървеше. Мъжете мълчаливо надигаха роговете и чашите си и Вулфгар винаги даваше добър пример. Над ръба на чашата очите му все по-често се впиваха в Айслин, която уморено ровеше в чинията си. Лицето й беше мрачно и недружелюбно. Мъжът с уплаха се запита дали пък не мрази нероденото, както майка му беше мразила него. Може би наистина щеше да бъде най-добре да го дадат някъде по-далеч, за да му спестят подобна съдба. С мъка си припомняше омразата и отвращението на собствената си майка.
През последните седмици все по-трудно се справяше с резките промени в настроенията й. Понякога беше достатъчна само една дума, и Айслин избухваше в неудържим гняв и го засипваше с тежки обвинения. Само в леглото беше както винаги. Отначало се правеше на сдържана, после се отдаваше с неохота, а накрая се устремяваше към него с буйна страст. И всеки път Вулфгар с усмивка си казваше, че никога няма да проумее жените.
Гуинет също забеляза мрачното мълчание на Айслин и доверително склони глава към брат си. Съскащият й глас се чу в цялата зала:
— В последно време често сте вън от къщи, Вулфгар. Има ли нещо, което прави оставането ви у дома непоносимо?
Айслин вдигна очи. Много добре знаеше, че злобната забележка е насочена към нея. Каза си, че е направила грешка, като е слязла на вечеря. Ала сега трябваше да се защитава или да признае пред всички поражението си.
Болсгар усети, че отново надвисва караница, и се опита да промени темата:
— Дивечът лека-полека излиза от гъстите гори. Това е сигурен знак, че пролетта не е далече. В последно време падат само леки утринни мъгли.
Гуинет подигравателно го прекъсна:
— Леки утринни мъгли, глупости! Тази част на Англия е направо отвратителна. Толкова мокра и студена! И пролетта няма да промени нищо. Тук цяла година вали.
— Не говори така, Гуинет — произнесе укорително бащата. — Тази година ще бъде особено важна за нас. Страната ни е опустошена от войната и бедните ни сънародници трябва да работят упорито, за да възстановят благосъстоянието й. Ако жътвата не е добра, следващата зима и ти ще го почувстваш със стомаха си.
Настъпи тишина. Чуваше се само подрънкването на чашите върху масата. Хлин и Керуик побързаха да ги напълнят отново. Айслин видя как погледът на Вулфгар се насочи към Хайлан и недоволно отбеляза, че разгорещената от огъня вдовица е разтворила ризата и пълните й гърди са изложени на показ.
Скоро благодарение на виното настроението се повиши. Когато Гоуейн започна да подрънква на лютнята си, Суейн и Милбърн зареваха с пълен глас шеговити песнички. Прозвучаха викове за още вино и бира.
Хайлан беше свършила работата си и с блеснали очи наблюдаваше веселата глъчка на мъжете, които с гръмки викове се надпиваха. Когато Бюфон й предложи рог с бира, тя не се колеба дълго. Надигна го и предизвикателно огледа разгорещените нормани. Гоуейн вдигна тържествено току-що напълнения си рог и го изпразни на един дъх. Милбърн последва примера му. Дойде редът на Бюфон, ала тази вечер той беше пил повече от обичайното и с ръмжене отказа. Суейн обаче напълни чашата му до ръба и бедният рицар трябваше да се подчини на общата воля. Пое дълбоко въздух и се подложи на тежкото изпитание. Успя и под всеобщите ръкопляскания облиза и последната капка от дъното на чашата.
Възбуден от изпития алкохол, Бюфон скочи и притисна до гърдите си закръгленото тяло на младата вдовица. Хайлан се изсмя и с все сила го отблъсна. Рицарят политна към близката пейка и безпомощно се отпусна на твърдото дърво. Младата жена се завъртя кокетно пред Гоуейн и затропа с крак в див ритъм. Младият рицар веднага пое предизвикателството и скочи насреща й. Струните на лютнята прозвъняха весело. Хайлан развя поли и под всеобщото одобрение се понесе с боси крака из залата. Вулфгар доволно протегна крака под масата и развеселено се загледа в представлението.