Хайлан дебнеше да улови погледа му. Почувства интереса му и въпреки заплашително святкащите очи на Айслин затанцува все по-близо до него. Тъмните й очи се впиваха предизвикателно в лицето на лорда, покритата със ситни капчици пот кожа прелъстително проблясваше. Когато пръстите на Гоуейн все по-бързо се плъзнаха по струните, Хайлан вдигна поли високо над коленете и се понесе в буен ритъм около голямата маса. Внезапно се отпусна на колене пред Вулфгар и направи дълбок поклон. Корсетът се разтвори и целите й гърди излязоха на показ.
Айслин се вцепени на мястото си, докато Вулфгар и останалите въодушевено заръкопляскаха. Възмущението й от безсрамието на вдовицата стана непоносимо, когато пръстите на Гоуейн подхванаха нова мелодия и вдовицата оживено затропа с крака. Обърна се настрана, не можейки да понесе продължаващото унижение. Вулфгар се извърна и посегна към чашата с вино. Отпи дълга глътка и плъзна поглед към натежалите гърди на Айслин, сякаш тайно правеше сравнение между двете жени. Гуинет, която непрекъснато ги наблюдаваше, доволно се усмихна. Тази вечер никой не би сметнал лорда и любимата му за любовна двойка. При тази мисъл жената избухна в злобен смях. Вулфгар я изгледа учудено, докато Айслин потъна още по-дълбоко в мрачното си мълчание.
Младата жена отлично разбираше какво е предизвикало веселостта на съперницата й. Очевидно Вулфгар се чувстваше отблъснат от обезформяващото се тяло и се оглеждаше за нещо по-приятно.
Не можа да издържи подигравателния поглед на жената и скочи от мястото си. Измъкна се от залата и излезе в леденостудената нощ. Треперейки с цялото си тяло, тръгна към хижата на майка си. Щеше да прекара нощта при нея, а Вулфгар нека се забавлява с другата в собственото си легло! Беше се уморила да чете желанията в очите му и да се надява на добра дума. Търпеливото очакване я даряваше единствено с нова сърдечна болка и все по-дълбоки съмнения. Чувстваше се на края на силите си.
Намери майка си приведена над остатъците от оскъдната си вечеря. Старата жена вдигна очи и Айслин повярва, че тази вечер е по-разумна от обикновено. В думите й прозвуча нежност:
— Ела, мило дете. Огънят ще стопли и двете ни.
Сякаш усетила състоянието й, Майда се надигна и бързо уви с топло одеяло треперещото тяло на дъщеря си.
— Какво те води насам в този студ, мила? Ако не мислиш за себе си, помисли поне за детето. Какво те прогони от спалнята на лорда, та търсиш утеха при слаба жена като мен?
— Страх ме е, че скоро ще се преместя завинаги при теб, мамо — изхълца Айслин, не можейки да сдържа повече сълзите си.
— Какво? Нима копелето те прогони? Нима този проклет норманин вече ти се насити? — прошепна потиснато Майда, ала в следващия миг очите й злобно проблеснаха. — Ти ще родиш копеле на копелето. Ден след ден детето ще му напомня за престъплението му.
Айслин отговори през плач:
— По-скоро ще ме прогони някъде по чуждите земи, за да не се чувства зле от вида на незаконното си дете.
— Да те махне оттук? — стъписа се Майда. — Нима ще допуснеш да те раздели от майка ти?
Айслин безпомощно вдигна рамене и с тъга проговори:
— Той е лордът, аз съм само една робиня. Какво да сторя, за да го разубедя?
— Тогава бягай, детето ми! Бягай, преди да е станало късно — произнесе заклинателно Майда. — Мисли само за себе си. Забрави хората в Даркенвалд. Те няма да имат никаква полза, ако те изпратят в далечната Нормандия. Ще избягаме на север, където имаме роднини и ще ни дадат подслон. Ще останем там, докато се роди детето.
Айслин замислено се загледа в догарящия огън. Днес думите на майка й звучаха разумно. Дали Вулфгар изобщо ще забележи внезапното й изчезване? Може би дори ще почувства облекчение, че въпросът се е решил по най-простия начин? Болеше я, че ще замине далеч от родното си място, но Вулфгар просто не й оставяше избор. Щом така и така трябваше да се махне, по-добре в северна Англия, отколкото в напълно чуждата за нея Нормандия.
— Добре, мамо — промърмори най-сетне тя и старата жена изненадано вдигна глава. — Може би така ще бъде най-добре. Ако не може да ме намери, няма да има възможността да ме прогони от Англия.
Майда притисна ръце до сърцето си и затанцува като безумна в бедняшката стаичка.
Айслин не можа да сподели радостта й. Надигна се и безсилно се повлече към вратата.
— Събери вещите си и на зазоряване бъди готова. Утре Вулфгар заминава за Крейгън и двете ще тръгнем на път веднага след него. Бъди готова. Аз отивам да преспя за последен път с него, за да не заподозре нещо.