Излезе бързо от хижата и с тежки стъпки тръгна към дома си. Отвори тежката порта и първото нещо, което се наби в очите й, беше замъгленият поглед на Вулфгар, насочен към все още танцуващата Хайлан. Мъжът беше втренчил очи в разголеното деколте. Тежките гърди се поклащаха в див ритъм под тънката риза и сякаш всеки миг щяха да изхвръкнат.
Айслин събра последните остатъци от достойнството си и спокойно закрачи към стълбата. Като привлечен от магнит, Вулфгар втренчи поглед в гърба й. В този миг Хайлан препречи пътя й и сладостно заизвива стройното си тяло само на сантиметри от нея. Айслин я изгледа с хладно презрение. Гоуейн засрамено отпусна ръце и лютнята замлъкна. Хайлан ядосано се извърна и в този миг Айслин гъвкаво се промъкна покрай нея, за да се прибере в спалнята си.
Вулфгар скочи и с два скока я настигна.
— Къде бяхте толкова време? — попита тихо той. — Изчезнахте внезапно и се уплаших, че не ви е добре.
— Всичко е наред, милорд — отговори хладно Айслин. — Съжалявам, че ненужно сте се разтревожили за мен. Отбих се да видя как е мама.
Вулфгар блъсна вратата на спалнята и й отстъпи да мине първа. После се облегна на затворената врата и изпитателно загледа към Айслин се скри в най-тъмния ъгъл и бързо се разсъблече. Очите му ненаситно милваха закръгления гръб и все още стройната талия. Видя за миг гърдите й, когато изтича да леглото, но тя веднага побърза да се скрие под завивките.
Вулфгар се разсъблече и се просна с цялата си дължина на леглото. Посегна и я привлече към себе си. Започна да целува лицето й, после зарови устни в ухаещите коси и нежно промърмори:
— Ах, малка моя женице, каква радост ми доставяш само. Какво ще правя, ако те изтръгнат от ръцете ми?
Айслин извърна лице и измъчено въздъхна:
— Да, кажете ми какво ще направите, милорд? Много ми се иска да го зная.
Мъжът тихо се изсмя и нежно отърка нос в рамото й.
— Сигурно ще си потърся друга, също така страстна и красива. Надявам се и тя да ме направи щастлив.
Айслин почувства болезнено пробождане в сърцето, ала не пропусна да му отвърне със същата монета:
— Дръжте се за Хайлан, милорд. Убедена съм, че тазвечерното представление ви достави огромно удоволствие.
Вулфгар избухна в смях и се претърколи настрани. Само след минута отново я притисна до себе си и не се възмути от сърдитото й изражение, тъй като много от нощите им започваха по този начин.
И тази нощ Айслин не успя да запази самообладание в прегръдките му. Въпреки това решението й утре да го напусне беше по-твърдо от всякога. Дано с тази постъпка възвърне поне част от самоуважението си. Макар отсега да знаеше, че ще й бъде невъзможно да забрави този мъж и горещите милувки, които бяха завладели цялото й същество.
Въздъхна и се отдаде изцяло на лумналата в тялото й страст. Отвори се за целувките му като цвете и го притисна до себе си, сякаш никога нямаше намерение да се отдели от него. Вълните на страстта ги отнесоха в неподозирани висини. Ала веднага след изпепеляващия оргазъм Айслин се сгуши трепереща в обятията му и жалните й хълцания отново огласиха стаята.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Ярката дневна светлина проникна между капаците на прозорците и Айслин се събуди. Сънено протегна ръка към другата страна на леглото, ала тя беше празна. Скочи и с мъка разбра, че Вулфгар вече е излязъл.
Помисли със страх за деня, който й предстоеше. Може би всичко беше само кошмар? Ала само след минута вратата се открехна и в спалнята се вмъкна прегърбената Майда. Айслин разбра, че днес наистина ще напусне обичния си Даркенвалд.
Старата жена веднага се зае да събира вещите на дъщеря си, но остър вик откъм леглото я накара да замръзне на мястото си.
— Не, мамо! Ще взема само гуната, която Гуинет захвърли. Другите нека останат тук… — От гърлото й се изтръгна задавено хълцане. — Може би скоро ще му потрябват за Хайлан…
Щом трябваше да се махне оттук, нямаше да вземе със себе си нищо, което да й напомня за миналия живот. Повика Мидред и я посвети в тайната на бягството, за да я помоли за помощ при подготовката му. Жената направи всичко възможно да я отклони от намерението й, но Айслин остана непоколебима. Помолиха Санхърст да оседлае старата кобила, без да му кажат кой възнамерява да я язди.
— Защо не вземеш сивата кобила? — изхленчи жално Майда. — Тя е силна и ще издържи на дългото пътуване.
Айслин поклати глава и твърдо отговори:
— Не. Само тази. Много по-лесно ще ни заподозрат, ако яздим благородно животно, и ще тръгнат да ни преследват.
— Тя ти е подарък от норманина, роклите също. Вземи ти, дъще, той не заслужава друго.