— Не желая подаръците му — сряза я остро Айслин.
Като видя малкото хранителни припаси, които се готвеше да вземе дъщеря й, майката отново избухна в сърдити оплаквания.
— Да не искаш да умрем от глад! Първо вземаш най-старата кранта, която едва се държи на крака, а сега отказваш да се запасим поне с храна!
— По пътя все ще се намери нещо за ядене — опита се да я успокои Айслин.
Скоро потеглиха. Мидред ги придружи до края на градчето и дълго стоя загледана след тях. Обърна се едва когато изчезнаха в далечината и бавно тръгна обратно, изтривайки сълзите си.
Когато се стъмни, Мидред с нетърпение зачака връщането на Вулфгар. Очите й злобно следяха движенията на Хайлан, която приготвяше голямо парче дивеч за вечеря. Зълва й нямаше да заплаче за заминаването на Айслин, даже напротив! И непременно щеше да продължи да се увива около Вулфгар.
С възмущение си припомни безсрамното й изпълнение миналата вечер.
— Не те ли е срам да се кършиш по този начин пред лорд Вулфгар? — изсъска остро тя. — Защо продължаваш с тази игра, след като е ясно, че лейди Айслин е господарката тук?
— Не ми се струва много вероятно — отговори предизвикателно Хайлан. — Вулфгар твърде често заявява, че мрази жените.
— Да не мислиш, че мъжът може да мрази жена, която носи детето му под сърцето си? — избухна Мидред.
Хайлан сви рамене.
— Това не е дете на любовта, а на удоволствието.
Мидред вече не можеше да се сдържа.
— Последната нощ танцува пред него като Саломе пред краля. Да не смяташ да поискаш и главата на Айслин?
Хайлан се усмихна.
— Стига ми само да се махне оттук. Така още по-лесно ще спечеля Вулфгар.
— Тя си отиде — промълви с тъга Мидред. — Радвай се сега!
Тъмните очи на Хайлан се разшириха от изненада.
— Да, Айслин избяга от Даркенвалд — потвърди Мидред. — И не взе нищо със себе си, освен старата си майка, нероденото бебе и една стара кобила, за да я язди майката.
— Вулфгар знае ли? — попита замислено Хайлан.
— Ще го узнае след завръщането си от Крейгън. Аз ще му кажа. Айслин ме помоли да мълча, но се страхувам за живота й.
— Откъде знаеш, че ще тръгне да я търси? Надали ще поиска да я върне — подхвърли лекомислено Хайлан. — Сигурно не му харесва особено в сегашното си състояние.
— Сърцето ти е от лед, Хайлан. Ако някога ти потрябва помощ, мога само да се надявам, че лейди Айслин ще бъде по-милостива, отколкото си ти сега — отговори укорно Мидред.
— За какво ми е помощ? — отговори високомерно Хайлан. — Пък и нея вече я няма…
— Хората от града ще тъгуват за нея — проговори замислено Мидред. — Никой не се грижи така добре за тях, както милейди.
— Милейди! Милейди! — повтори злобно Хайлан. — Тя не ми е господарка и никога няма да стане. По-сръчна съм от нея и ще накарам Вулфгар да се влюби в мен.
— Лорд Вулфгар — поправи я сърдито Мидред, вбесена от нахалството й.
Хайлан тайнствено се усмихна.
— Скоро ще го наричам само Вулфгар — и то пред всички.
В този миг се чу тропот на тежки копита. Рицарите се връщаха от Крейгън.
Мидред отново се обърна към Хайлан:
— Върна се. Сега ще му кажа. Ако не тръгне след нея, заклевам се, че през целия си живот ще държа теб отговорна за смъртта й. Защото тя е безпомощна и няма да се справи сама в тия объркани времена.
— Мен?! — изсъска побесняла Хайлан. — Не съм направила нищо, за да я прогоня. — Зае се с треперещи ръце с работата си. — Какво ме е грижа! Остави ме на мира! Радвам се, че се махна!
Мидред тежко въздъхна и се запъти към обора. Вулфгар и свитата му тъкмо сваляха седлата от конете. Жената страхливо изгледа нервно потропващия Хън и несмело доближи лорда си. Вулфгар разговаряше със Суейн и не й обръщаше внимание. Едва когато тя загуби търпение и го подръпна за ръкава, недоволно се обърна към нея.
— Милорд — заговори с мъка Мидред, — идвам да ви съобщя, че лейди Айслин си отиде.
Лицето на Вулфгар се вкамени.
— Какви ги говориш, жено? — попита заплашително той.
Мидред събра целия си кураж и продължи:
— Лейди Айслин се махна от тук, милорд. Тази сутрин, веднага след като вие заминахте, потегли на път.
Без да каже нито дума повече, Вулфгар метна седлото върху изненаданото животно и с треперещи ръце затегна колана. Хората му мълчаливо го наобиколиха.
— Сигурно на север, към Лондон? — обърна се към треперещата жена той.
— Да, на север, ала не към Лондон. Доколкото разбрах, ще се придържат на запад, за да опишат дъга около столицата. После ще потърсят убежище на север при някой роднински клан — гласеше тихият отговор. Мидред сведе глава и добави: — Там, където още няма нормани, милорд.