Защо беше толкова щастлива? Нали плановете й се провалиха още в началото? Сега щяха да я заточат някъде в Нормандия. Защо въпреки това сърцето й биеше в замайващ ритъм?
Чу стъпките на Вулфгар зад гърба си и весело му пожела добро утро. Мъжът сякаш се учуди на настроението й, ала после пристъпи напред и застана плътно пред нея. Посегна към вързопчето с припасите, извади храната и въпросително вдигна очи към нея.
— Една агнешка плешка и един хляб! — В гласа му прозвуча подигравка. — Добре сте се подготвили за дългото пътуване на север.
— Гуинет държи под ключ складовете с припаси. Ако бях взела повече, щеше да вдигне страшен шум.
Майда се събуди от звука на гласовете им и с усилие се надигна. Изпръхтя презрително и побърза да се намеси в разговора:
— Бъдете снизходителен към детето, милорд. Айслин не разбира нищо от тия неща. Твърдеше, че ще ни сметнат за крадци, ако вземем по-големи запаси.
Айслин сърдито изгледа майка си.
— Сигурна съм, че оттатък Лондон щяхме да намерим достатъчно храна.
— Без съмнение говорите за великодушните си саксонски сънародници, героите на Севера? — изръмжа презрително Вулфгар.
— Там имаме верни приятели, които щяха да ни приемат с отворени обятия — избухна Майда. — Те помагат на всички пострадали от вашия незаконен херцог.
— Вилхелм е законно избран крал — настави строго Вулфгар. — А вие и верните ви приятели можете да вървите по дяволите. Впрочем, клановете на север искат от пътниците високи такси за преминаване през земите им. Много бегълци се върнаха при нас с изпразнени джобове.
— Ха! — озъби се Майда. — Не говорете за неща, които не разбирате. Ние имаме английска кръв в жилите и познаваме сънародниците си по-добре от някакъв си нахален норманин. — Без да му даде възможност да й отговори, старата жена изчезна в храстите.
Вулфгар отчупи парче хляб, отряза малко месо и го подаде на Айслин. За себе си отряза тройно по-голяма порция и двамата мълчаливо задъвкаха. Мъжът внимателно огледа бедното й облекло и най-сетне попита:
— Наистина ли не взехте нито една златна монета, за да откупите преминаването си? — И тъй като знаеше отговора, продължи със свойствения си сух хумор: — Напълно съм наясно, че лордовете на север с удоволствие щяха да ви приютят в спалните си. Ала майка ви щеше да върши много по-тежка работа, за да откупи храната и подслона си. Така че надали щеше да ви остане много време за почивка между кухнята и леглото.
Айслин сърдито заклати глава. Внезапно Вулфгар стана сериозен.
— Кажете ми най-сетне истината, скъпа. Какво ви накара да избягате? Имахте всичко, което би могло да си пожелае едно момиче: топла постеля, добра храна, защитник и на всичкото отгоре любовник, който съкращаваше дългите зимни нощи.
— Аз ли имах всичко? — процеди през стиснати зъби Айслин. — Постелята, за която говорите, принадлежи на баща ми, който почива в гроба си, пронизан от ръката на верния ви рицар. Онзи, който се опита да ме защити, получи двадесет удара с камшик, а може да усети и острието на меча. Що се отнася до храната, тя също беше собственост на семейството ми — поне доскоро. — Сълзи задавяха гърлото й. — И не ми говорете за защитник и любовник — да не мислите, че това е, което желае сърцето ми? Да не мислите, че жената се радва, когато я изнасили някой пиян чужденец, а после стане робиня на друг, който я връзва за леглото като куче и най-после със заплахи я прави своя? Нима наричате това любов? — Посегна към ръката му и я сложи върху корема си. — Ето, почувствайте корема ми. Усещате ли движенията на детето? То дете на любовта ли е? Ако желаете да чуете истината — не знам…
Вулфгар понечи да възрази, ала Айслин не му позволи да я прекъсне. Отблъсна ръката му и отново заговори:
— Първо ме изслушайте и тогава посмейте да повторите, че имам всичко, което бих могла да си пожелая. Злоупотребиха с мен по най-жесток начин под покрива на дома, в който съм израснала. Взеха ми всичко, което притежавах. Вече нямам нищо, освен тази извехтяла рокля, затова пък с одеждите ми се кичат други жени. Убиха дори любимия ми кон, а вие, лорд Вулфгар, продължавате да твърдите, че имам всичко необходимо, за да бъда щастлива.
Мъжът мрачно я изгледа.
— Нужно е само да изразите желанията си и аз ще направя всичко, което и по силите ми, за да ги изпълня.
Айслин сериозно го погледна в очите и твърдо попита: