— Ще се ожените ли за мен, за да дадете име на детето си?
Лицето му още повече потъмня. Обърна глава и хвърли един дебел клон в огъня.
— Ето го пак този проклет капан, който се разтваря да захапе непредпазливия.
— Разбира се — въздъхна Айслин. — Задоволявах похотта ви, докато тялото ми се закръгли, и сега бягате от отговорност. Вече се оглеждате за нова жертва, нали! Снощи видях с какво желание се взирате в безсрамната Хайлан.
Вулфгар се извърна и изненадано промълви:
— Какво говорите? Нямаше никакво желание. Само се забавлявах…
— Забавлявали сте се, ами! — произнесе подигравателно Айслин. — Тя непременно си е помислила, че я каните да сподели постелята ви!
— Сега ме чуйте добре, ако обичате! Бих се радвал, ако вие също се опитате да ми се харесате, както прави тази жена.
— Какво искате да кажете? — смая се Айслин. — Да не искате да танцувам пред вас с дебелия си корем и да се излагам пред очите на хората?
— Не отклонявайте въпроса. Говорите за неща, които нямат значение за мен — укори я остро Вулфгар. — фигурата ви е много по-красива от нейната. Тук не става въпрос за танците. Исках само да кажа, че много бих желал да ме дарите с повече нежност, вместо непрекъснато да точите отгоре ми и без това острото си езиче.
— Кой точи езика си върху невинни хора, милорд? — попита със святкащи очи Айслин. — Даже ако облека плетената ви ризница, тя няма да ме предпази от злобните стрели на подигравките ви.
Вулфгар сърдито направи опит да се защити:
— Не мога да се правя на галантен любовник като Рейнър. Не съм свикнал да ухажвам жените с нежни думи. Освен това с вас положих толкова усилия…
— Обичате ли ме поне малко? — попита тихо Айслин.
Мъжът нежно погали ръката й.
— Разбира се — промърмори той. — Ще те любя всяка нощ, докато ти сама ми заповядаш да престана.
Айслин сърдито издърпа ръката си и обидено му обърна гръб.
— Нима ще отречете, че милувките ми ви се нравят? — продължи настойчиво Вулфгар.
Айслин отговори с въздишка:
— Аз съм ваша робиня, милорд. Нима очаквате, че робинята е искрена с господаря си?
В очите му блесна едва сдържан гняв.
— В леглото не сте робиня! Отдавате се на любовната наслада с цялата си страст.
Айслин засрамено погледна в посоката, където беше изчезнала майка й. Майда в никакъв случай не биваше да чуе разговора им.
— Страх ви е майка ви да не разбере, че се отдавате с желание на един норманин, така ли? — Вулфгар се приведе към нея и зашепна: — Нея можете да измамите, но не и мен. Сигурен съм, че не сте избягали заради любовните ни нощи.
Айслин гневно изкрещя и замахна да го удари. Ала мъжът светкавично улови ръката и я изви на гърба й.
— Чувствате се омърсена и обезчестена, така ли? Затова ли избягахте сега, след толкова месеци?
Пъхна коляно между краката й и без усилия стисна двете й ръце в могъщия си юмрук. Айслин усети допира на мускулестото тяло и потръпна. Нямаше къде да бяга.
— Не продължавайте тази жестока игра, Вулфгар — помоли тихо тя. — Първо ме завладявате и изпълвате цялото ми същество с копнеж и желание, а после се надсмивате над чувствата ми. Знаете ли колко искам да лежа под вас безучастна и студена! Тогава няма да ме измъчвате по този позорен начин…
Вулфгар се приведе още по-ниско над нея и нежно целуна нослето, солените от сълзи ресници и сгърчените в тревожна гримаса устни. Само след секунда те доброволно се разтвориха срещу неговите, за да отговорят на нежната целувка. Внезапно грачещият глас на Майда проряза свежия утринен въздух:
— Така значи, а? Даже росата не е в състояние да охлади норманския огън! Не е ли по-добре да се качим на конете и да тръгнем на път?
Вулфгар се обърна и прокара ръка по косите си. Изгледа унищожително старата, после се изправи и се запъти към конете. Сгъна плетената си ризница и я преметна пред седлото.
Майда направи опит да пъхне стъпалото си в стремето на старата кобила и високо простена от болка. В следващия миг две силни мъжки ръце я сграбчиха под мишниците и без усилия я вдигнаха на седмото. Вулфгар възседна Хън и весело смигна към Айслин.
— Кобилата куца и в никакъв случай не може да носи двоен товар.
Айслин спокойно отговори на погледа му.
— Следователно аз трябва да вървя пеш.
Норманинът се приведе към нея и с усмивка попита:
— Не си ли го заслужавате?
Очите й гневно просветнаха насреща му. Решително се извърна и тръгна с енергични крачки по горската пътека. Вулфгар стегна юздите и бавно подкара Хън след нея. Майда едва креташе отзад на жалката си кобила.
Слънцето се издигна високо в небето, когато Айслин спря и с въздишка се отпусна на паднало край пътя стъбло. Свали обувката си и изтърси попадналите вътре камъчета.