Вулфгар спря коня точно пред нея и я изгледа отвисоко. Ала младата жена не пожела да вдигне очи и норманинът се принуди да заговори пръв:
— Изтощи ли се милейди от дългата разходка?
— Вие ме принудихте да вървя пеш, милорд.
— Не е вярно — усмихна се мъжът. — Само ви попитах дали не сте си заслужила удоволствието.
Айслин пъхна крака си в обувката и най-сетне благоволи да вдигне очи.
— Колко сте подъл!
Вулфгар се отдръпна назад в седлото.
— Заповядайте на коня, скъпа — покани я той. — Иначе пътят ще ни се стори твърди дълъг. Много ми се иска да се прибера по-скоро у дома.
Подаде й ръка и Айслин неохотно я улови. Настани се пред него на седлото и преметна крак през високата дръжка.
Майда, която най-после ги настигна, презрително изръмжа:
— По-добре да те заболят краката, отколкото да топлиш скута на един норманин…
Вулфгар обърна глава и сърдито изфуча:
— Ако желаете да яздите сама през гората, няма да ви задържа.
Дръпна юздите на Хън и потегли в галоп.
Майда разкриви лице в грозна гримаса, ала повече не се осмели да отвори уста.
Равномерният тропот на копитата скоро приспа Айслин. Чувстваше се удобно настанена на мекото седло, усещаше приятната топлина на мъжкото тяло в гърба си и често свеждаше очи към силните ръце, които умело управляваха юздите. Обичаше да ги наблюдава, защото знаеше, че те умеят не само да размахват тежкия боен меч, а и нежно да милват и галят. Уви се с дебелата наметка и опря глава на гърдите му.
Умората я завладя и тя склони глава, докато внезапно не се стресна от резкия вик на Майда.
— Толкова мили гълтам праха ви — изхленчи жално старата жена. — Защо ме карате да страдам от жажда, бедняшки лорде? За да се забавлявате на спокойствие с дъщеря ми, нали?
Вулфгар спокойно изслуша оплакванията на Майда и насочи Хън към течащото наблизо поточе. Скочи от седлото и протегна ръце към Айслин. След кратко колебание пристъпи неохотно към старата кобила и вдигна и Майда от седлото.
— Вие, изглежда, още се учите на внимателно отношение към дамите, норманино. При вас е обичай да вземате насила всичко, което поискате. Само така успяхте да заплодите дъщеря ми.
Вулфгар гневно изгледа уморената старша.
— Откъде сте толкова сигурна, че детето е от мен, а не от другия? Майда подигравателно примигна.
— Ето как стоят нещата: ако малкото се роди черно като гарван, то е на Рейнър. Ако косичката му е златна като лятната пшеница, тогава е ваше. А ако… — Тя се поколеба, но следващите й думи прозвучаха с особено удоволствие: — …ако е червенокосо като утринното слънце, никога няма да се узнае кой е създателят му.
Вулфгар рязко се извърна и поведе конете към поточето. Айслин унищожително изгледа майка си, ала Майда избухна в зъл смях, след което вдигна рамене и се запъти към крайбрежните дървета. Айслин изгледа широкия гръб на Вулфгар, който сякаш я отблъскваше, и с тихи крачки последва майка си.
Когато се върнаха, норманинът беше извадил хляб и месо от торбата с провизии и им предложи да хапнат. По време на яденето никой не каза нито дума. Майда изглежда най-после беше осъзнала, че е опасно да продължава да го дразни, и се затвори в мрачно мълчание.
Скоро отново потеглиха на път. Айслин скоро задряма в мощните обятия на Вулфгар. Когато дълбокият му глас я събуди, се огледа изненадано и видя, че са пред портите на Даркенвалд. Денят беше мъглив. Вулфгар скочи от седлото. Айслин опря ръце върху мощните му рамене и меко се плъзна на земята. Хвърли поглед към свитата върху старата кобила Майда и с мъка отбеляза, че лицето й е посивяло и преуморено. Затича се към нея и посегна към мършавата й ръка.
— Хайде, мамо, ще те изпратя до хижата ти.
Вулфгар заповеднически махна с ръка.
— Аз ще я придружа. Вие се приберете в покоите си и ме чакайте там. Скоро ще се върна.
Майда го изгледа недоверчиво и уморено закрачи по пътечката към къщата си. Айслин погледа известно време след двамата, изчака, докато в прозорчето на хижата проблесна светлинка, и отвори тежката порта към залата.
Изкачи се по стълбите и с учудване откри, че в спалнята е запален буен огън. Сигурно по нареждане на Суейн, помисли си с усмивка младата жена. Верният другар на Вулфгар е бил сигурен, че двамата ще се върнат още на следващия ден.
Съблече с облекчение замърсената гуна и се отпусна на кожите пред огъня. По тялото й се разля сладостна топлина. Свали и долната риза и се уви с дебела вълча кожа. Внезапно пантите на вратата изскърцаха и Айслин стреснато се извърна. На прага стоеше Гуинет.