— Върнахте се, значи — промърмори жената и се облегна на рамката на вратата.
Айслин подигравателно се поклони.
— Както виждате — здрава и читава.
— Много жалко — въздъхна Гуинет. — Толкова се надявах някой гладен вълк да се изпречи на пътя ви…
— Така и стана, ако искате да знаете. Само след секунди ще бъде отново с мен.
— Аха, говорите за нашето смело копеле — процеди презрително Гуинет.
Айслин недоверчиво поклати глава.
— Твърде малко познавате брат си, Гуинет.
Жената направи крачка напред и засъска като змия:
— Признавам, че не го разбирам, особено когато хуква да ви гони посред нощ. И без това скоро ще трябва да ви изпрати в Нормандия, и то завинаги. Не е бил на себе си — това е единственото обяснение.
— Защо го мразите толкова, Гуинет? — попита сериозно Айслин. — Нима ви е сторил зло?
Гуинет презрително се изсмя.
— Вие нямате и понятие от тези неща, саксонска курво! Знаете само едно — да се проснете в леглото му и да изпълнявате желанията му. Ала всичко, което ще спечелите, ще бъдат още няколко копелета.
Айслин здраво стисна зъби, за да не отговори както подобава на нахалството й. После забеляза леко движение в тъмния коридор и видя, че Вулфгар е застанал със скръстени ръце на крачка от вратата и внимателно слуша разговора им. Плетената ризница беше небрежно преметната през рамото му. Гуинет проследи погледа на момичето и срещна твърдия поглед на несъщия си брат.
— Вероятно сте дошли да ни поздравите със завръщането, сестро? — попита рязко Вулфгар. Влезе в спалнята и спокойно започна да сваля снаряжението си. — Защо се отнасяте толкова презрително към всички ни, Гуинет? — продължи подигравателно той. — Не ви ли харесва да живеете под моя покрив?
— Какво? В тази мизерна зала? — избухна ядно тя.
— Свободна сте да напуснете Даркенвалд по всяко време — отговори отмерено Вулфгар. — Никой няма да ви спре.
— Гоните ли ме, братко? — попита Гуинет с разширени от ужас очи.
Вулфгар равнодушно вдигна рамене.
— Просто ви уверих, че сте свободна да решавате сама живота си.
— Ако не беше баща ми, сигурно отдавна щяхте да намерите начин да ме прогоните — промърмори горчиво Гуинет.
— Точно така — потвърди с усмивка Вулфгар.
— Нима пътуващият рицар толкова бързо откри предимствата на уседналия живот? — Гуинет очевидно се опитваше да отклони разговора в друга посока. — Сигурно ви е много трудно да носите отговорност за толкова крепостни и за голямото домакинство. По-рано се грижехте единствено за себе си. Кога най-сетне ще признаете, че не сте дорасли да бъдете лорд на тези земи?
— Понякога наистина се справям трудно — отговори спокойно Вулфгар. — Ала вярвам, че умея да нося този тежък товар.
Гуинет даде воля на презрението си.
— Копелето се опитва да се издигне над калната локва! Даже дървената статуя на светеца ще се изсмее на усилията му!
— Наистина ли смятате така, Гуинет? — Вулфгар с усмивка пристъпи до Айслин и нави на ръката си една от златните къдрици. Младата жена вдигна очи и устните му нежно се притиснаха до кичура. В очите му имаше толкова топлота, че Айслин не можа да устои на усмивката му. — Много добре разбирам презрението ви, сестро, но нали сме само несъвършени хора…
Гуинет проследи с нарастващ гняв нежностите му и надменно изкриви устни.
— Някои хора тук открай време злоупотребяват е търпението ми!
— Така ли? — попита с високо вдигнати вежди Вулфгар. — А аз вярвах, че между нас няма нито един, когото дарявате с благоволението си. Кой е щастливецът, към когото гледате от долу на горе? — престори се, че размисля, и с мека усмивка продължи: — Да не е Рейнър, онзи страхлив негодник?
Гуинет се сгърчи като ударена.
— Как се осмелявате да говорите така за човек с благородна кръв, след като сте само проклето копеле? — избухна несдържано тя.
— Не е толкова трудно да се отгатне — отговори Вулфгар. — Още в най-ранната си младост опознах хората като вас и Рейнър. Знам на какво държат те, и също така знам, че то не струва пукната пара. Ако пожелаете да опознаете истински някой мъж, изследвайте сърцето му, сестро. То е много по-важно от славните дела на предците му. Предупреждавам ви: внимавайте с Рейнър, защото сърцето му е фалшиво. Който му се довери, ще бъде горчиво разочарован.
— От вашите уста говори единствено завистта, Вулфгар — отвърна надменно Гуинет.
Вулфгар замислено се усмихна.
— Мислете, каквото си искате, сестро, ала не казвайте, че не съм ви предупредил.
Гуинет вирна брадичка и закрачи към вратата. На прага се обърна още веднъж и мрачно изгледа прегърнатата двойка. Ала не каза нито дума и блъсна вратата след себе си с все сила.