Айслин се приведе и посегна към тежката стомна. За момент мъжът усети нежната закръгленост на гърдите й до рамото си. Когато тя постави чашата с мляко на масата, гръмкият му глас отекна в цялата зала:
— Там ли беше чашата преди? Поставете я на мястото й, робиньо!
Айслин отново докосна с гръд гърба му.
— Доволен ли сте вече, милорд? — попита тихо тя.
Мъжът само изръмжа нещо неразбрано.
Гуинет беше възхитена от случилото се тази сутрин. На вечеря се настани до Вулфгар и се опита да го въвлече в доверителен разговор. Ала не можа да изтръгне нищо, освен несвързани откъслеци от думи. Затова пък очите му търсеха с копнеж Айслин, която отново разнасяше яденето с помощта на Хам и Керуик. Ако не успееше да повдигне някоя от тежките табли, Керуик веднага се притичваше на помощ. Усърдието му се струваше на Вулфгар преувеличено. Със заплашително сключени вежди норманинът следеше всяко движение на младежа. Когато двамата с Айслин сведоха глави един към друг и момичето избухна в сърдечен смях, Вулфгар с такава сила стисна чашата в ръка, че тя се строши между пръстите му.
— Видяхте ли я най-после каква игра играе? — изсъска Гуинет. — Нима ще продължите да я удостоявате с благосклонността си? Защо не се погрижите поне малко за Хайлан? — Мършавата й ръка посочи младата вдовица, която не ги изпускаше от очи. — Сърцето й прелива от любов към вас. Защо още тази вечер не я отведете в леглото си? Сигурна съм, че ще ви накара да забравите другата…
Ала всички хитрости и интриги на Гуинет оставаха безполезни. Седналият наблизо Болсгар, който през цялото време ги наблюдаваше мълчаливо, не можа да издържи и се приведе към Вулфгар.
— Вълкът непрекъснато снове из гората, ала всеки път се връща обратно при спътницата си. Не мислите ли, че и вие намерихте жената на живота си, Вулфгар?
Рицарят се извърна като опарен и грубо изръмжа:
— Колко ви плащат, за да ме накарате да склоня на този брак?
— Цената е нищожна — засмя се в отговор Болсгар, но веднага стана сериозен. — Трябва да вземете решение, Вулфгар. Освободете момичето или го обявете за свое по закон.
— Да не сте се съюзили с Майда? — изскърца със зъби Вулфгар.
Болсгар реши, че е време да смени тактиката.
— Защо всъщност търпите в дома си тая жалка и отмъстителна креатура? — премина в настъпление той. — Нали виждам как непрекъснато я измъчвате с присъствието си. Отлично усеща, че я наблюдавате, и си играе с другия мъж зад гърба ви. Керуик не е глупак. Ще се ожени за момичето и ще даде име на детето. Защо не му я отстъпите? Така ще го направите щастлив. Само че… — засмя се отново старият рицар, — …вие сте глупак, милорд, защото треперите при мисълта, че Айслин би могла да се озове в леглото на друг мъж.
— Млъкнете! — изгърмя гласът на норманина и юмрукът му се стовари с все сила върху масата.
— Щом вие не я искате за жена — продължи невъзмутимо Болсгар, — тогава не би трябвало да имате нищо против, че младият саксонец ще я вземе. Така детето й ще се роди с честно име.
— Каква е разликата? Нали майка ми беше омъжена за вас! Въпреки това целият свят знае, че съм копеле — отговори с горчивина Вулфгар.
Лицето на Болсгар загуби цвят.
— Вярно е, аз не поисках да ви призная за свой син. — Думите с мъка излизаха от устата му. — Тогава се държах като глупак. Знаете ли колко пъти съжалявах за постъпката си и как копнеех да ви видя отново в дома си? Никой не можа да ви изтръгне от сърцето ми! До края на дните си ще се укорявам горчиво за стореното ви зло. Ала не мога да върна случилото се. Защо сега вие повтаряте грешката ми?
Вулфгар мълчаливо сведе глава. Думите на стария рицар го бяха разтърсили до дън душа. Надигна се и с бавни крачки излезе от залата. Очите на Айслин го проследиха с нежна загриженост, която за съжаление остана скрита от мрачния му поглед.
На следващата сутрин Айслин беше грубо изтръгната от сладките обятия на съня със силен удар по голото дупе. Скочи като ужилена и видя застаналия пред леглото Вулфгар, стиснал в ръка завивките й.
— Ставайте, мързелива жено! Днес ще имаме важни гости и искам да се представите пред тях от най-добрата си страна!
Айслин сърдито разтърка почервенялата кожа и бавно се надигна. Посегна към долната си риза и в този миг Вулфгар плесна с ръце. Вратата се разтвори с трясък и в спалнята се втурнаха Мидред и Хлин, понесли тежко ведро със студена вода. Айслин изненадано притисна тънката риза до гърдите си и въпросително загледа влезлите жени.
— Трябва да се окъпете, милейди. Парфюмираната баня ще освежи сетивата ви — произнесе с обичайната си подигравателност Вулфгар. На прага спря и отново се обърна към нея. — Облечете жълтата гуна, която ви подарих. Тя ви отива най-много. — Засмя се и изскочи навън.