Макар и с неохота, Айслин се остави в ръцете на двете жени. Когато втриха в кожата й ухаещите благовонни масла, наистина се почувства много по-добре. Мидред я настани на пейката пред огъня и Хлин започна грижливо да разресва копринените коси. После ги заплете в дебела плитка и изкусно я нави около главата й. Украси я със златни панделки и доволно се усмихна. Мидред вече беше приготвила копринена долна риза и кадифената жълта гуна. Накрая Айслин уви около кръста си тънкия златен колан и пъхна в ножницата украсената с бисери кама.
Трогната до сълзи, Мидред отстъпи назад и възхитено промълви:
— Колко сте красива, милейди! Толкова сте хубава, че с думи не може да се опише. Радвам се, че господарят ви върна у дома.
Айслин нежно я прегърна.
— Ще ви призная, че и аз се радвам, Мидред. Но все още се питам какво възнамерява да прави с мен…
Хлин плахо прегърна господарката си от другата страна, сякаш искаше да я утеши. Ала двете с Мидред трябваше да побързат, защото Вулфгар им беше наредил да сложат спалнята в пълен ред. Като го чуха, че се приближава, бързо се измъкнаха навън и хлопнаха вратата.
Вулфгар застана пред Айслин и внимателно огледа всяка подробност от облеклото й. Очите му слязоха чак до златните пантофки и после отново се върнаха на лицето й. Въпреки че пронизващият му поглед я накара да се почувства неловко, Айслин упорито издържа погледа му. Мъжът направи още една крачка към нея, вдигна меко брадичката й и нежно целуна потръпващите топли устни. В погледа му се четеше желание, но и още нещо, което изпълни душата на Айслин с плаха надежда.
— Прекрасна сте — промърмори дрезгаво мъжът.
Айслин събра цялата си душевна сила, за да не се притисне до него и да обвие с ръце врата му. Мъжът се засмя и все така меко се отдръпна.
— Е, нали не бива да събуждаме суетността на робинята си. Да слезем в залата. Останалите ни очакват.
Гуинет нервно се разхождаше насам-натам, облечена в най-красивите си одежди. Застана пред брат си и недоволно заговори:
— Принудихте ме да напусна рано-рано топлото легло, без да кажете нито дума. Само че очакваме важни гости. Ала кой би се сбъркал да посети това забравено от Бога място, ако не е с помътен разум?
— Вие също потърсихте подслон тук, Гуинет — отговори иронично рицарят. — Какво ви накара да го сторите? Да не би и вашият дух да е увреден?
Жената сгърчи лице, но не спря да го дразни.
— Престанете с шегите си, братко! Да не пристига обожествяваният от вас Вилхелм, та се подготвяте толкова усърдно?
Вулфгар сви рамене.
— Нима наистина смятате, че кралят ще посети беден лорд като мен? Той си има по-важни работи. Непрекъснато се занимава с недоволни поданици — също като мен.
Гуинет сърдито вирна брадичка и отиде до огъня, където Хам и Керуик печаха голямо прасе, дивеч и десетки дребни птички. Посочи огнището и възмутено се провикна:
— С тия неща можем да преживеем цял месец! Защо опустошавате запасите ни, Вулфгар?
— Тази жена непрекъснато открива косми в супата — въздъхна уморено Вулфгар и тръгна да пресрещне Болсгар, който слизаше по стълбата. Беше му предоставил достъп до собствените си ракли и старият рицар изглеждаше много представителен в изисканите одежди.
— Чувствам се като младо момче — засмя се весело той.
— Да, с взети назаем одежди — изръмжа Гуинет и сърдито придърпа тъмножълтата гуна на Айслин.
— Какво? Тръгнало магарето да ругае другаря си! Вие да не би да сте облечена в собствени? — отговори в добро настроение баща й.
Жената презрително му обърна гръб, а Вулфгар почтително подаде на стария човек напълнен до ръба рог. Двамата седнаха край една от масите и с удоволствие опитаха силната бира.
Внезапно портата се разтвори с трясък и в залата се втурна един от хората на Вулфгар. Останал без дъх, човекът положи пред господаря си голям, увит в кожа вързоп. Пошепна няколко думи в ухото му и веднага се оттегли. Норманинът извади ножа си и преряза кожения ремък. Измъкна от вързопа няколко грижливо сгънати одежди, метна ги на ръката си и пристъпи към Керуик, който не забелязваше какво става около него;
— Керуик!
Младежът стреснато вдигна глава. Очите му се разшириха от изненада, като забеляза дрехите в ръцете на Вулфгар. Ала бързо се овладя и спокойно впи очи в господаря си.
— Какво желаете, милорд?
Вулфгар вдигна високо донесените неща.
— Лъжа ли се, или тези дрехи някога са били ваши? — попита рязко той.
— Да, милорд — гласеше предпазливият отговор. — Ала нямам понятие как са се появили тук. Не съм ги донесъл от Крейгън.