— Много добре знам това, Керуик. Току-що ги донесе един от хората ми.
— Защо, сър? — попита плахо младежът.
— Вземете ги и оставете слугите да се грижат за храната. Облечете се, както подобава на мъж с благородна кръв.
Керуик колебливо протегна ръка към изисканите одежди, но бързо я дръпна обратно, за да се избърше в мазната престилка. После с благоговейно изражение на лицето ги преметна през ръката си.
Вулфгар спокойно се обърна към застаналите в очакване мъже:
— Току-що узнах, че гостът ни вече е на път.
Айслин бавно заслиза по стълбата и в залата се възцари тишина. Всички възхитено се взираха в прелестното видение. Сър Милбърн и сър Гоуейн я очакваха на първата площадка. Гоуейн плахо й предложи ръка и щастливо се усмихна, когато тя бе приета с благосклонна усмивка.
— Красотата ви заслепява очите ми, милейди. Езикът ми е скован и не смее да произнесе думите, с които да я опиша.
Айслин хвърли плах поглед към седналия край Болсгар Вулфгар и с усмивка отговори:
— Езикът ви се справя отлично, сър, и аз съм уверена, че много девици са станали жертва на изисканата ви реч.
Младежът гордо вдигна глава и се огледа с вид на победител. Ала когато Вулфгар стана и се запъти към тях, по лицето му се изписа уплаха. Отстъпи назад и не посмя да срещне подигравателния поглед на господаря си.
— Какво виждам, сър Гоуейн? Нима нямате друга работа, та си пилеете времето да ухажвате робинята ми?
Гоуейн пламна от смущение.
— Не, ваша милост — промълви плахо той. — Само отдадох дължимото на завладяващата й красота. Не съм искал да ви обидя.
Вулфгар посегна към ръката на Айслин и я притегли към себе си. После с усмивка обясни на смутения си рицар:
— Прощавам ви. Ала за в бъдеще се дръжте по-далеч от дамата. Обикновено не се интересувам особено, когато други мъже се лепят по любовниците ми, ала в този случай нахалството би могло да ви струва главата, сър Гоуейн.
Всички присъстващи усетиха сериозността в думите му. Вулфгар спокойно придружи Айслин до Болсгар, който я посрещна с нежна бащинска усмивка.
— Вие сте прекрасно момиче, Айслин. Дори аз не мога да отместя от вас старите си очи.
— Много сте великодушен, милорд — отговори момичето и се сниши в дълбок реверанс. После вдигна очи и срещна пронизващия поглед на Вулфгар. — Харесвам ли и на вас, милорд? Мой дълг е да се покорявам, но за съжаление не мога да се променя изцяло, както изглежда желаете. Затова се осмелявам да попитам, харесвам ли ви такава, каквато съм?
Мъжът се усмихна и в очите му се изписа нежност. Ала гласът му прозвуча хладно:
— Както вече казах, не бива да предизвикваме суетността на една робиня.
Притисна ръката й и засмяно издържа ледения й поглед. Усмивката му стана още по-широка, когато пръстчетата й нежно отговориха на ръкостискането му.
— Прекрасна си — пошушна в ухото й той. — Какво още желаеш да чуеш? — Айслин се накани да отговори, но ново притискане на ръката й нареди да мълчи. — Вече се наслушах на исканията ви, милейди. Оставете ме на мира. Нужна ми е малко почивка.
Айслин сърдито се изтръгна от ръката му и пристъпи към Хам, който се суетеше около огъня.
— Празник ли ще има? — попита тя и учудено изгледа вкусните неща, които се приготвяха. — Май гостите са много високопоставени.
— Да, милейди — отговори момчето. — Господарят каза да извадим всичко най-хубаво, защото денят бил наистина особен. Жените в готварницата не са вдигнали глава от сутринта.
Айслин обърна глава и втренчи поглед в лицето на Вулфгар. Облечен в жакет от тъмнозелено кадифе, обточен със злато, той изглеждаше великолепно. Под жакета носеше ослепително бяла ленена риза, ушита от Айслин, а раменете му бяха загърнати с къса наметка, подплатена с яркочервена коприна. Дългите мускулести крака изпъкваха в светлокафявия вълнен панталон с кръстосани около глезените връзки. Айслин не можа да откъсне очите си от него, горда с красивия си любим, макар че сърцето й се разкъсваше от мъчителни съмнения.
— Айслин!
При звука на добре познатия глас младата жена се извърна и смаяно впи очи в току-що влезлия мъж. Пред нея стоеше Керуик, облечен в обичайните за него изискани одежди. Отдавна не го беше виждала така и сърцето й болезнено потръпна. После по устните й се изписа сияйна усмивка.
— О, Керуик, колко добре изглеждате! — прошепна невярващо тя.
— Аз ли изглеждам добре? — засмя се младежът. — Не, тази дума подхожда единствено за вас.
— Не сте прав. Много ми харесвате — засмя се Айслин.
— Прекрасно е отново да почувстваш върху кожата си лен и кадифе. Той накара да ги донесат от Крейгън специално за мен — обясни момъкът и в гласа му прозвуча недоверие.