— Кой? — попита тихо Айслин и проследи с очи погледа му. — Да не искате да кажете, че Вулфгар лично е наредил да донесат нещата ви от Крейгън? — Нищо не можеше да бъде по-изненадващо.
Керуик кимна и лицето й още повече засия. Не беше вярвала, че може да се чувства толкова щастлива. Разкая се за суровостта си и се закле безропотно да изпълнява всички желания на господаря си. Извини се на Керуик и побърза да се върне при Вулфгар.
Помилва ръкава му и рицарят веднага се обърна. Усмивката му още повече стопли сърцето й.
— Скъпа — промърмори нежно мъжът. — Както виждам, решили сте да не обръщате внимание на малките ми шеги.
— Времето ще покаже, милорд. Ала ви съветвам да не прекалявате — отговори с дяволита усмивка тя.
Вулфгар беше омаян от сияещите й очи. За миг двамата останаха сами в света.
Ала злият глас на Гуинет побърза да ги върне в действителността.
— Копелето и любовницата му — изсъска тя. — Виждам, че отново сте се намерили. Ала какво друго може да очаква човек от незаконнородения…
Болсгар остро смъмри дъщеря си, ала тя продължи, побесняла от гняв:
— Одежди на кралица, само че коремът под тях е подигравка за всеки почтен човек.
Айслин неволно вдигна ръка и страхливо обхвана закръгления си корем. Лицето й издаваше, че е жестоко засегната от обидните думи. Вулфгар унищожително изгледа сестра си.
— Край с тази жестока игра, Гуинет. Денят не е подходящ за това. Или ще се отнасяте с подобаващо уважение към Айслин, или ще ви заключа в стаята ви.
— Да не съм дете! — избухна Гуинет. — Категорично отказвам да се отнасям почтително към една лека жена!
— Вярно е, не сте дете — отговори спокойно Вулфгар. — Ала аз съм господарят тук и вие сте длъжна да ми се подчинявате. Или желаете да предизвикате гнева ми?
Гуинет гневно стисна устни, ала не посмя да се противопостави. След малко видя несмело приближаващата се Хайлан и хитро вдигна очи към брат си.
— Ето че идва и красивата Хайлан, милорд. Надявам се, от очите ви не е останало скрито, че си позволих да споделя бедняшкия си гардероб с нея.
Мъжете извърнаха глави към Хайлан. Айслин видя, че вдовицата е облечена със синята й гуна. Окуражена от събитията през последните дни, жената пристъпи близо до лорда си. Изгледа го предизвикателно и кокетно подръпна с пръст ръкава му.
— Колко сте красив в тези одежди, милорд — прошепна унесено тя.
Айслин замръзна на мястото си. Очите й засвяткаха в безпомощен гняв.
Хайлан опря гърди в мощния гръден кош на норманина и нежно се потърка в жакета му. Вдигна очи към лицето му с добре изиграна плахост.
— Ако наредите, веднага ще напусна залата, милорд — обади се остро Айслин. — Нямам намерение да преча на забавленията ви.
Вулфгар небрежно се освободи от нахалните ръце на вдовицата и тържествено предложи ръка на Айслин. Следвани от безпомощните погледи на Гуинет и Хайлан, двамата се отдалечиха към другия край на залата.
— А мен наричат блудница — промърмори като на себе си Айслин.
Вулфгар тихо се изсмя.
— Тази вдовица храни напразни надежди. Но не бива така, скъпа — карате ме да се боя за живота й. Как кръвожадно я гледахте…
Айслин рязко свали ръката си.
— Не се оставяйте хорските тревоги да помрачат радостта ви от този хубав ден, господарю. — Склони смирено глава и само святкащите очи издаваха какво става в сърцето й. — В крайна сметка аз не съм нищо повече освен една робиня и с готовност се подчинявам на капризите ви. Ще се отбранявам срещу тази жена, щом вие ми заповядахте така.
— Много добре познавам мекотата и безпомощността ви — ухили се Вулфгар. — Сигурен съм, че ако вдовицата си позволи да ви предизвика, няма да й останат много къдрици по главата.
Айслин с удоволствие щеше да му отговори, ала в този миг грамадната порта се отвори и в залата нахлу свеж мартенски вятър. Когато надигналият се от пода прах се слегна, застаналите в очакване гости видяха застаналия на прага Суейн. Викингът хвърли поглед към изненаданите лица и избухна в смях.
— Вашият човек ме следва по петите, Вулфгар — избоботи гой. — Няма да чакате още дълго.
Без да каже нито дума, Вулфгар отведе Айслин при стария Болсгар и сложи ръката й в неговата. После с твърди крачки се запъти към Суейн и двамата застанаха на прага, за да посрещнат тайнствения гост.
Не мина дълго време и всички присъстващи чуха тропот на конски копита, придружен от безкрайно ахкане и охкане. После по стълбите към залата се изкачиха сламени сандали. Под високия свод се появи брат Дънлей с озарено от широка усмивка лице.