Погледите на мъжете и жените издаваха смайване. Учуден шепот изпълни залата. Духовникът заговори с нисък глас на Суейн и Вулфгар. Всеобщото смущение нарастваше от минута на минута. Най-после Вулфгар почтително поведе светия мъж към масата, където му наля голяма чаша бира. Гостът леко се поклони и я изпразни на един дъх. Покашля се и закрачи към стълбата. Изкачи се на четвъртото стъпало и мълчаливо обходи с поглед залата. Скръсти ръце, в които стискаше малък златен кръст. Няколко пъти го вдигна заклинателно, докато присъстващите се успокоиха и със затаен дъх се загледаха нагоре.
Вулфгар застана пред свещеника. След това обърна глава и подканящо изгледа Болсгар. Най-после старият рицар проумя какво става и тържествено предложи ръка на Айслин. Поведе я към норманина и я предаде в ръцете му. Брат Дънлей с усмивка погледна двойката. Лордът на Даркенвалд прегъна коляно и меко пошепна на момичето да коленичи до него.
Сега и Майда проумя какво се извършва пред очите й и безсилно се отпусна на близката пейка. Керуик усети болезнено пробождане в сърцето, но радостта от щастието на любимото момиче надделя и по лицето му отново светна усмивка. Гуинет видя с един удар да се разрушават всичките й надежди. Изскърца със зъби в безсилна ярост, докато Хайлан безпомощно захълца.
Вулфгар произнесе брачните клетви с твърд и спокоен глас. Айслин обаче не успя да повтори тържествените думи и монахът на няколко пъти трябваше да й подскаже. Беше като замаяна и едва осъзнаваше какво става с нея. Вулфгар нежно я подръпна да се изправи, докато монахът отсечено произнасяше брачната клетва. Трябваше да я попита три пъти, преди гласът му да достигне до съзнанието й.
— Какво? — промърмори едва чуто тя, опитвайки се да проумее смисъла на думите му. — Аз…
Монахът се приведе и настойчиво повтори:
— Ще целунете ли най-сетне този мъж, за да скрепите брачната клетва?
Айслин се обърна към Вулфгар, все още изпълнена с недоверие. Станалото й се струваше прекрасен сън.
В този миг тежка стомна с бира се стовари върху масата и трясъкът оглуши присъстващите. Суейн вдигна неразделната си бойна брадва и я размаха високо над главата си.
— Да живее Вулфгар, лордът на Даркенвалд! — проехтя гръмкият му глас.
Въодушевените викове на норманите се смесиха с тези на много местни хора. Стомната отново се удари в масата и силният глас протръби:
— Да живее Айслин, лейди на Даркенвалд!
Този път грамадните подпорни колони потрепериха от всеобщия радостен вик.
Не, не беше сън. Съмненията се изпариха и Айслин с радостен вик се хвърли на врата на любимия си. Смеейки се и плачейки едновременно, тя покри лицето му с целувки.
Вулфгар трябваше да положи немалко усилия, за да я откъсне от себе си. Отстъпи крачка назад и сърдечно се засмя на бурната й радост. Суейн се мушна между тях и звучно целуна младата булка. Гоуейн, Милбърн, Бюфон и Керуик побързаха да последват примера му. Залата отново се огласи от приветствени викове. Вулфгар я притисна в обятията си и заключи устните й в завладяваща целувка. Този път нямаше и следа от обичайната й сдържаност. Айслин отговори на целувката с цялото си същество.
Вълни на всеобщо въодушевление заливаха залата. Сред веселата глъчка се открояваха само три каменни лица. От гърлото на Майда се изтръгна тежка въздишка на гняв и разочарование и старата жена побърза да се измъкне от залата, за да потърси утеха в мрачната си хижа. Гуинет събра всичките си сили, изкачи с отмерени крачки стълбите и здраво залости вратата на спалнята си, преди да се отпусне с мрачно лице пред огъня. Не след дълго Хайлан последва примера на Майда и избяга от залата.
Айслин остана в центъра на всеобщата радост. Непрекъснатите викове: „Да живее!“ отекваха в ушите й. От всички страни се сипеха благопожелания. Ала тя не възприемаше почти нищо от поздравленията, защото в сърцето й кънтеше само едно: Вулфгар е мой! Вулфгар е мой! Завинаги и за вечни времена!
Слугите мъкнеха тежки бурета с бира, ала гърлата на гостите сякаш нямаха насита. Прясно опеченото месо димеше върху масите и скоро жадните мъжки уста лакомо задъвкаха. Вдигаха се все нови и нови тостове и все повече езици се заплитаха.
Облегнат удобно в стола си, Вулфгар наблюдаваше веселието. Жонгльори, акробати и музиканти усърдно даваха своя принос към празничното настроение. Айслин запомни завинаги песента на младия Гоуейн, който се славеше като отличен трубадур. Залата утихна и всички се вслушаха в нежния напев на младия рицар, посветен на новобрачните.