Айслин сърдечно се засмя и много гласове се присъединиха към веселието й. След малко Вулфгар се надигна и привлече всички погледи към себе си. Лордът обходи с поглед крепостните и воините, благородниците и простолюдието. Искаше хората му много добре да го разберат, затова заговори на френски. Саксонците се скупчиха около Керуик, за да не изпуснат нито дума от превода.
— В нашите градове днешният ден ще остане завинаги в паметта на хората като ден на помирението между нормани и саксонци — заговори отмерено той. — От днес нататък между нас ще царуват мир и ред и всички заедно ще работим за благополучието на този край. В съответствие с желанието на краля в скоро време ще започнем строежа на крепост, която ще защитава Крейгън и Даркенвалд. Ще я обкръжим с ровове и насипи, широки и високи, колкото ни стигат силите. В дни на опасност тя ще предлага убежище и на саксонци, и на нормани. Ако хората ми желаят, позволявам им да се захванат с някакъв занаят или търговия, за да допринесат за общото благосъстояние. Ще направим всичко, за да станат градовете ни сигурни и гостоприемни. Искам пътниците с удоволствие да отсядат в тях, а чужденците с радост да се заселват по нашите места. Зидари, дърводелци, шивачи и всички други занаятчии ще бъдат винаги добре дошли. Сър Гоуейн, сър Бюфон и сър Милбърн изявиха своята готовност да продължат да ми служат като васали. Те ще ми помагат да ви охранявам от опасностите.
Вулфгар спря за миг и в залата се понесе сдържан шепот. Ала когато продължи, всички отново устремиха очи в него.
— Преди всичко имаме нужда от кастелан, който да надзирава съкровищницата и да отсъжда справедливо спорните въпроси между саксонци и нормани. Ще му дам правото да взема решения вместо мен, но първото му задължение ще бъде да води подробни сметки за всичко. Никоя търговска сделка, никоя продажба, никое прехвърляне на имот, никое раждане или женитба няма да бъдат валидни, ако не са оценени от него и нанесени в книгите. Моят брак с лейди Айслин ще бъде записан на първо място в регистъра.
Вулфгар отново спря и внимателно огледа сериозните лица на присъстващите. После отсечено продължи:
— Затова чуйте моята воля. Убедих се, че между саксонците има един човек, който владее отлично и двата езика. Той е учен мъж и чудесно се справя и с най-сложните пресмятания. Най-важното обаче е, че е човек на честта и е напълно неподкупен. Говоря за Керуик от Крейгън. С това го обявявам за кастелан на Даркенвалд.
В залата прозвучаха изненадани викове. Айслин се вцепени от учудване. Мъжете избутаха напред смаяния Керуик и сънародниците му дадоха воля на радостта си. Младежът смаяно местеше очи от грейналото от радост лице на Айслин към сериозната физиономия на Вулфгар.
Лордът го погледна изпитателно в очите и тихо попита:
— Смятате ли, че сте дорасли за тази важна задача, Керуик?
Младежът гордо вдигна глава и с достойнство отговори:
— Да, милорд.
— Така да бъде. От днес нататък не сте роб, а кастелан на Даркенвалд. Ще действате от мое име, когато ви упълномощя да го правите. Бъдете моя дясна ръка, както Суейн е юмрукът ми. Удостоявам ви с доверието си и очаквам да се отнасяте справедливо и без предразсъдъци към всеки от поданиците ми.
— Вашите думи са чест за мен, милорд — отговори смирено младежът.
Вулфгар с усмивка понижи глас, за да не го чуят останалите:
— Нека сключим мир, Керуик, заради съпругата ми. — После протегна ръка.
Младежът я пое и сериозно отговори:
— За вашата съпруга и за Англия, милорд.
Сякаш двама братя се заклеха във вечна вярност. Саксонецът се извърна и трогнато прие поздравленията на присъстващите. Не само англичаните, но и повечето от норманите приветстваха от сърце избора на Вулфгар.
Когато лордът на Даркенвалд се отпусна с доволна усмивка в стола си, Айслин устреми очи в него.
— Моят съпруг! — пошушна тя, сякаш се опитваше да проумее значението на тези думи.
— Моята съпруга — отговори с усмивка мъжът и поднесе ръката й към устните си.
Младата жена се приведе напред и подканващо плъзна пръст по мощните му гърди.
— Не мислите ли, че времето напредна, милорд?
Ръката му улови нейната и здраво я стисна.
— Права сте, милейди, вече е много късно.
— Какво да сторим, за да спрем отлитащите мигове? — попита топло тя.
— Не знам как смятате вие, милейди, но аз имам голямо желание да си почина в топлата постеля — промърмори с едва сдържано желание Вулфгар.