Очите на Айслин развеселено просветнаха.
— Вие сякаш прочетохте тайните ми мисли, милорд. Аз също имам нужда от почивка след този напрегнат ден.
Двамата впиха очи един в друг, изпълнени с пламенно очакване. Внезапно рицарите на Вулфгар вдигнаха господаря си на ръце и под одобрителните викове на околните го понесоха към средата на залата. Айслин развеселено проследи с очи нещастните му опити да се изтръгне. Ала се стресна, защото ръцете на Керуик я вдигнаха от масата и въпреки съпротивата й я предадоха в обятията на Милбърн. Рицарят я бутна към Суейн, докато най-после Гоуейн я отведе близо до Вулфгар. Ръцете му се протегнаха към нея и Айслин побърза да се сгуши в прегръдката му, но мъжете веднага ги разделиха. Вързаха кърпа пред очите на Вулфгар и Суейн го завъртя в кръг. Ако искаше да прекара първата брачна нощ със съпругата си, трябваше да я открие сред десетките гости в голямата зала.
Вулфгар отметна глава назад и през смях се провикна:
— О, скъпа съпруго, къде да ви открия? Елате, оставете се да ви хвана!
Хлин, Мидред и другите жени сключиха кръг около Айслин. Момичето едва успяваше да прикрие хихикането си под заплашителните им жестове и погледи. Със задоволство наблюдаваше как Вулфгар опипва пътя си към струпалите се около нея.
Мъжът пристъпи към заловените за ръце жени, посегна и здраво сграбчи ръката на Хлин. Момичето засрамено изписка и Вулфгар сърдито поклати глава. Продължи опипом пътя си и жените избутаха насреща му Мидред. Лордът опипа едрите й рамене и веднага разбра, че отново не е уловил желаната плячка. Спря с широко разтворени ноздри пред една слугиня, вдъхна дълбоко аромата на сено и пот, който се излъчваше от нея, и продължи да опипва меки гърди и широки талии.
След малко спря като закован. Заприлича на вълк, уловил следа. Рязко се извърна и сграбчи нечия тясна китка. Жертвата остана напълно спокойна. Мъжът я привлече към себе си и сред зрителите се понесе тих шепот. Чу се весело хихикане. Пръстите му се плъзнаха по вълнената наметка върху раменете на момичето и веднага усетиха, че не докосват кадифената гуна на Айслин. Въпреки това ръката му нежно помилва закръглената гръд и се устреми надолу към не по-малко привлекателните бедра, придружавана от веселите викове на присъстващите.
В този миг прозвуча предупредителен глас:
— Не ставайте нахален, момичето в ръцете ви не е вашата съпруга!
Вулфгар не се остави да го сплашат. Обви с ръце гъвкавата талия и привлече женското тяло към своето. Едновременно с това сведе устои към лицето на плячката си. Жадно впи устни в меката уста и със задоволство усети как тя се разтваря под целувката му. Мекото тяло притисна мъжествените му бедра и кръвта зашумя в главата му.
— Недейте така, милорд, хванахте съвсем друга жена! — проехтя отново гласът.
Вулфгар свали едната си ръка и дръпна кърпата от очите си. Озова се лице в лице с любимото виолетово-синьо. Айслин не можа да се сдържи и избухна в луд смях. Дръпна се и захвърли тежката вълнена наметка, която трябваше да я скрие. Вулфгар пое предложената от Гоуейн чаша и с нежност усети как ръката й се пъха в неговата.
— Много бих искал да узная тайната ви, милорд — помоли плахо младият рицар. — Още преди да я докоснете, вече знаехте кой стои пред вас. Как е възможно, след като очите ви бяха вързани? Моля ви, кажете ми истината! Аз също искам да изляза победител в тази жестока игра!
Вулфгар благосклонно се усмихна.
— Добре, ще ви кажа истината, рицарю. Всяка жена има свой специфичен аромат, по който се познава. Разбирате, че не говоря за благовонията, които могат да се купят по пазарите. Тук става въпрос за великолепния дъх на женското тяло, който е неповторим…
Сър Гоуейн отговори с признателна усмивка:
— Вие наистина сте познавач, милорд.
Вулфгар отвърна на усмивката му.
— Вярно е, млади момко. Въпреки това ще ви призная, че едва не се отчаях. Никак не ми се искаше да прекарам нощта в обора на Хън.
Младият рицар направи лек поклон към Айслин и тихо промълви:
— Не е трудно да се отгатне причината за това, милорд.
Айслин се изчерви и пусна ръката на Вулфгар. Множеството почтително й направи път. Когато започна да се изкачва по стълбата, се обърна още веднъж към съпруга си. Той продължаваше да дава напътствия на Гоуейн, ала не сваляше очи от жена си.
Айслин го дари с топла усмивка и с леко сърце закрачи към спалнята.
Хлин и Мидред вече я очакваха. Нежните им прегръдки и сърдечните пожелания за щастие я трогнаха до сълзи. Помогнаха й да съблече празничните одежди и я загърнаха в мека копринена роба. Айслин седна пред буйния огън и Мидред разпусна прекрасните медноцветни коси. През това време Хлин приготви леглото и разгърна вълчите кожи.