Капаците бяха полуотворени, за да пропускат хладния нощен въздух. В градчето цареше тишина. Само в залата пирът продължаваше. Мидред и Хлин с усмивка пожелаха на господарката си лека нощ и напуснаха спалнята. Айслин се настани удобно пред огъня и проследи с очи танцуващите пламъци. Никога не се беше чувствала толкова щастлива. Малко й оставаше да скочи и да затанцува из стаята.
Припомни си грижливо подготвената от Вулфгар изненада и щастливо въздъхна. Този човек наистина умееше да я измъчи до край. После с гордост се замисли за произнесената от съпруга й реч. Той наистина беше умен и чувствителен човек, щом беше натоварил точно Керуик с една от най-важните служби в замъка. Да, Вулфгар щеше да бъде справедлив и мъдър господар…
Потънала в светли мечти, Айслин се стресна от тихо почукване на вратата. В стаята се вмъкна увитата в дрипи Майда.
— Слава Богу, че онези най-после си отидоха — изграчи укорително тя. — От приказките им млякото стана на извара…
— Не говорете така за Хлин и Мидред, мамо. Те са толкова мили с мен. Винаги са ми били утеха. — Айслин втренчи поглед в окъсаните й дрехи и мрачно продължи: — Пак ли, мамо! Вулфгар ще бъде много недоволен от вида ви. Защо искате всички да помислят, че той е виновен за бедите ви? Много добре знаете, че не е така, защото въпреки постоянната ви обидна враждебност той продължава да се държи любезно с вас.
Лицето на старшата се разкриви в ужасяваща гримаса. Тя изобщо не слушаше думите на дъщеря си.
— Омъжена! Омъжена! О, най-черен от черните дни! — Закри лице с ръце и захленчи: — Толкова сладко щеше да бъде отмъщението ми! Знаеш ли как ми се искаше да родиш копеле на копелето! При това никой да не знае кой е истинският му създател!
— Как смееш да говориш така! — прошепна невярващо Айслин. — Това е най-щастливият ден в живота ми! Защо не се радваш заедно с мен, че вече съм почтена омъжена жена?
— Да се радвам? Никога! — изсъска старата жена. — Ти разруши отмъщението ми. Исках убиецът на бедния ми Ерланд да страда, не разбираш ли!
— Вулфгар не е убиецът на татко. Рейнър го прониза с меча си!
— Глупости! — Майда сърдито махна с ръка. — Какво значение има? Всички са нормани. Все едно кой е държал смъртоносното острие.
Безпомощна срещу яростта на майка си, Айслин промълви:
— Рейнър го няма тук, мамо. А Вулфгар е справедлив господар и освен това е мой съпруг.
При тези думи старата жена като че ли се успокои. Замислено прехапа устни и огледа бившата си спалня. После коленичи пред огъня и втренчи замаян поглед в пламъците. Дълго време остана така, без да издаде звук. Айслин тревожно попита:
— Какво ви стана, мамо?
— Да, да, норманинът е още тук — зашепна като на себе си старата жена. — Всяка нощ се търкаля с нея ей там — в моето легло…
В очите й блесна светкавица. После обърна глава и втренчи изненадан поглед в дъщеря си, сякаш едва сега си припомни присъствието й. Поклати глава и в очите й се изписа хладно презрение. Уви се още по-плътно в дрипите си, скочи и с празен поглед огледа бившите си покои. Без да каже дори дума за сбогом, се измъкна на пръсти от стаята.
Откъм залата долетя шум от размествани столове. Скоро по стълбата прозвучаха весели гласове. Вратата на спалнята се разтвори с трясък и няколко чифта корави мъжки ръце избутаха Вулфгар през прага. Айслин с усмивка остана до огъня, наблюдавайки отчаяните опити на Суейн и Керуик да задържат натрапниците.
Вулфгар затвори вратата под носа им и се облегна на нея, останал без дъх. Когато шумът заглъхна надолу по стълбите, втренчи почти плах поглед в Айслин. На меката светлина на огъня контурите на закръгленото й тяло изглеждаха особено привлекателни. В слабините му нахлу топла вълна. Ала не се осмели да се приближи, тъй като не знаеше как ще бъде посрещнат. Нищо във вида й не издаваше, че очаква с нетърпение първата си брачна нощ. Пък и той не беше вече господар и повелител, а просто плах младоженец.
— Те казаха, че е време да дойда при вас, за да прекараме нощта заедно — проговори най-после той и направи извинителен жест към вратата. Айслин не се помръдваше. Вулфгар свали късата наметка и грижливо я разпростря върху раклата. Сложи до нея колана с меча. Айслин скритом го наблюдаваше, но той не усещаше топлината на погледа й. Седна на края на леглото и съблече кадифения жакет. Надигна се да го окачи на стената и се опита да улови погледа й. Ала така и не успя да разгадае настроението й.
— Ако не се чувствате добре, тази нощ няма да предявявам никакви права към вас, Айслин — промърмори примирено той.