После смутено се зае да развързва връзките на ризата си. За първи път се чувстваше напълно безпомощен в присъствието на жена. Май бракът наистина означаваше край на любовните удоволствия…
Внезапно Айслин се изправи и решително закрачи към него. Издърпа връзките от треперещите му пръсти и с един замах разголи гърдите му. После издърпа ризата от колана и притисна с две ръце мускулестото му тяло.
— Господи, Вулфгар! Така убедително играете ролята на плах младоженец! Трябва ли точно днес да водя ръцете, които правеха с мен, каквото си искаха?
Гласът й едва се чуваше, дрезгав от възбуда. Ръцете й се плъзнаха нагоре и издърпаха ризата през главата му. После се увиха около врата му и наклониха главата му към жадните устни. Тялото й сладостно потръпваше. Докато ръцете милваха гърба му, устните се впиха в неговите с такава сила, че Вулфгар простена.
В този миг бариерите пред желанието му рухнаха без остатък. Сякаш огнен поток лава се разля по тялото му и се разтроиш на хиляди мънички парчета. Изненадан, смутен и зарадван, мъжът се отдаде на възбудата си. Никога не беше предполагал, че Айслин е способна на подобна пламенност!
Днес милувките й бяха съвсем съзнателни и целенасочени. Горещи целувки обсипаха врата и гърдите му. Пръстите й бяха навсякъде по тялото му. Какъв глупак съм бил! — повтаряше си несъзнателно мъжът. Никой и никога не може да проумее жените…
С бързо движеше Айслин отметна копринената роба. После отново обви с ръце врата му и се притисна до него, прекрасна в своята голота. Двамата политнаха към пода и Вулфгар едва успя да се задържи на крака. Омаян от изкусителната близост на натежалите твърди гърди, мъжът едва дишаше.
Ала бързо се овладя, вдигна я на ръце и я отнесе в леглото. Вече знаеше колко глупав е бил да се опасява от брака. Положи я нежно върху меките кожи и побърза да се освободи от останалите си дрехи.
Айслин отговаряше на милувките му с нарастваща страст. Загубилите плахостта си ръце с възхита се плъзгаха по коравото мъжко тяло. Вулфгар не можа да издържи повече. Движенията му станаха почти брутални. Притисна я във възглавниците и впи устни във врата й. После се плъзна надолу и дълго остана на мястото, където под нежната кожа се чуваше лудото биене на сърцето й. Айслин се надигна срещу него и отвори очи, смаяна от собствената си необуздана страст. Готвеше се да ги затвори, когато внезапно изписка и се вцепени.
Над леглото се беше привела тъмна сянка. В полумрака проблесна метално острие. Айслин отново изпищя и Вулфгар светкавично се претърколи встрани. В същия миг острието изфуча във въздуха. От гърлото на мъжа се изтръгна задавено ръмжене. Ръката му замахна и изби ножа от костеливата ръка на призрака. Скочи и сключи ръце около мършав врат. Помъкна нападателя към огъня и в този миг Айслин нададе див писък. Беше познала разкривеното в предсмъртна гримаса лице на Майда.
Скочи от леглото и увисна на ръката на съпруга си.
— Не! Не! Не я убивайте, Вулфгар! — Напрегна всичките си сили, за да разхлаби желязната му хватка.
Оглушал от гняв, норманинът не чуваше виковете й. Очите на Майда изхвръкнаха от орбитите и лицето й почерня. Айслин през плач посегна към лицето на мъжа си и го принуди да я погледне.
— Пуснете я, Вулфгар! Тя не е на себе си!
Думите й сякаш разкъсаха мъглата. Мъжът отпусна ръка и Майда се строполи на пода. Тялото й безпомощно се гърчеше. Широко отворената уста конвулсивно поемаше въздух, ала всяко вдишване й причиняваше страшни болки. Сигурно нямаше скоро да се възстанови. Вулфгар вдигна отлетялата настрани кама и внимателно я огледа от всички страни. Стори му се позната и внезапно проумя, че държи в ръце оръжието на Керуик — същото, с което вече се бяха опитали да го убият. Изгледа злобно старата жена и рязко се обърна към Айслин.
Младата жена усети, че дъхът й секва. Нима наистина прочете в очите му страшното подозрение!
— Не! Не сте прав, Вулфгар! — Гласът й стана остър и пронизителен. — Нямам нищо общо с деянието й. Тя ми е майка, но се кълна, че нямах и понятие какво замисля срещу вас.
Сграбчи китката му и насочи оръжието срещу голите си гърди.
— Ако се съмнявате в думите ми, изпълнете присъдата — тук и веднага! Не е кой знае какво да отнемете един човешки живот.
Притисна силно ръката му и върхът на камата се впи в нежната плът. В този миг Майда скочи и на пръсти напусна стаята. И двамата чуха затварянето на вратата, ала никой не й обърна внимание. Бяха впили очи един друг. Днес беше поставено на изпитание цялото им бъдеще.
Айслин видя несигурността в очите на Вулфгар и понечи да забие острието на камата още по-дълбоко в тялото си. Този път мъжът се противопостави. Айслин преодоля страха си и се устреми срещу оръжието. По камата протече кръв и се смеси с неговата.