— Милорд — заговори едва чуто тя, — днес размених с вас свещени клетви пред Бога и нека Той ми бъде свидетел, че никога няма да ги наруша. Ние с вас сме едно цяло. Доказва го и кръвта, която се съедини на камата. В утробата ми расте дете и аз се моля ден и нощ да е ваше, за да увековечи единството ни. Защото малкото ще има нужда от баща като вас.
Вулфгар усети искреността на думите й и с ядно проклятие захвърли камата към дървената врата. Оръжието падна със звън на земята. Завладян от бурна радост, мъжът вдигна съпругата си на ръце и я завъртя из стаята. Останала без дъх, Айслин го молеше да спре. Ала когато Вулфгар понечи да я положи отново на леглото, тя строго поклати глава. Мъжът послушно седна на края и я остави да се погрижи за леката рана на рамото. Айслин я намаза с мехлем и внимателно я превърза. Подреди лекарствата си в раклата и с мамеща усмивка се обърна към съпруга си. Вулфгар я заключи в обятията си и понечи да я положи по гръб.
Какво беше учудването му, когато Айслин с две ръце го натисна да се отпусне назад в леглото. Вгледа се изпитателно в блестящите й очи. Много му се искаше да знае какъв дявол я е завладял отново. Айслин веднага му отговори, като със замах го възседна като кон и се залюля в сладостен ритъм.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Вулфгар се събуди още на разсъмване. Не посмя да се помръдне, за да не събуди спящата Айслин. Главата й кротко почиваше на рамото му. В ранния утринен час мислите му бяха ясни и отчетливи. Все още беше изпълнен с учудване от случилото се през нощта. Никога не беше вярвал, че собствената му съпруга ще се прояви и като съвършена любовница. Никога не беше преживявал такава нощ на пълно доволство. Много от дворцовите красавици раздаваха благоволението си като незаслужена милост, като през цялото време оставаха безучастни и предоставяха на мъжа да събуди желанието в телата им. Уличниците само се преструваха, че изпитват нещо. Айслин обаче отвръщаше на всичко, което й даваше той, с още по-голяма страст.
Топлото й тяло се притискаше до неговото. Кракът й беше преметнат през бедрото му. Сладкият дъх милваше гърдите му. Чак не му се вярваше, че това невинно момиче, прилично на дете, е способно на подобна необузданост.
Припомни си случилото се с Майда и се намръщи. Не можеше да разбере старата жена. Но ако Айслин казваше истината, щеше да предостави на нея да се погрижи за състоянието на майка си. Младата му жена беше достатъчно деликатна и разумна, за да охранява строго майка си и да я предпази от втора подобна лудост. А може би все пак го беше излъгала? Във всеки случай трябваше да се погрижи за безопасността си.
Айслин се раздвижи и Вулфгар грижливо я загърна с топлите кожи. Припомни си тържествените брачни клетви и по лицето му се изписа нежна усмивка. Той беше поел отговорността за тази жена и трябваше да се погрижи за сигурността й; тя беше обещала да му бъде вярна съпруга, да му се подчинява и да го почита. Усмивката му стана още по-широка, като си припомни колко усилия й беше струвало това. Но нима не се изискваха всекидневни усилия и от съпруга на тази дръзка женичка?
Айслин въздъхна насън и се притисна до него. След малко отвори очи и погледна към угасналия огън. Усети изпитателния поглед на съпруга си и с усмивка се обърна насреща му. Нежните й устни докоснаха неговите.
— Оставили сме огъня да угасне — въздъхна тя.
Вулфгар дяволито примигна.
— Да го запалим ли отново — още сега?
Младата жена се засмя и скочи от леглото.
— О, не скъпи! Говорех за огъня в камината.
Вулфгар я последва и я стисна в обятията си. Отпусна се върху меките кожи и зацелува лицето и врата й. Гласът му беше дрезгав от вълнение:
— Ах ти, малка вещице, с какво толкова ме замая? Щом си до мен, забравям дори задълженията си.
Айслин го изгледа със сияещо лице и скръсти ръце под тила си.
— Толкова ли ви харесвам, милорд?
— О, да — въздъхна той. — Щом ме докоснете само с връхчето на пръста си, целият се разтрепервам.
— Тогава ще ви призная, че и с мен е същото — отговори през смях Айслин.
Устните им се срещнаха.
Мина доста време, преди да слязат в залата. Въпреки че денят беше напреднал, голямото помещение беше празно. Само Мидред и Хлин шетаха усърдно. Бяха почистили навсякъде, бяха покрили пода с нови тръстикови рогозки и сега разпръскваха навсякъде влажни билки, за да прогонят неприятните миризми от дългата нощ на веселие. В котела над огъня вреше силна овесена каша, гарнирана със свинско месо и яйца. Мидред им поднесе по пълна паница, докато Хлин побърза да напълни чашите със студено прясно мляко.