Вулфгар спокойно се надигна и улови ръката на Айслин.
— Не желая да си развалям деня, като слушам обидите й. Желаете ли да пояздите с мен, скъпа?
Айслин благодарно отговори:
— С удоволствие, милорд.
Когато излязоха навън, младата лейди облекчено се усмихна. Посегна към ръката на Вулфгар и затанцува около него като дете около майското дърво. Мъжът смаяно заклати глава, ала не се осмели да прекъсне веселието й. Най-после обгърна с ръка талията й и я поведе към обора.
— Вие сте вещица-изкусителка — промърмори дрезгаво той. Айслин обви с ръце врата му и го принуди да сведе устни към нейните. Също като през изминалата нощ, Вулфгар се учуди на дързостта й.
Огънят на страстта й разпали в сърцето му буйно желание.
В този миг откъм обора се понесе тропот на копита. Влюбените побързаха да се откъснат един от друг. Минаваше магаренцето на монаха. Господарят му повече лежеше, отколкото седеше върху гърба му и отчаяно стискаше меката грива. Качулката беше нахлупена дълбоко над пепелявосивото лице. Божият човек щеше да измине сам опасния път до Крейгън.
Айслин не можа да се удържи и се разсмя. После се притисна до гърдите на Вулфгар и зъбките й нежно захапаха коравия мъжки врат. Рицарят я вдигна на ръце, но изненадано я пусна, когато юмручетата й сърдито затропаха по гърдите му.
— Ах вие, недодялан нормански грубиян! Да не искате да ме вземете насила тук, пред обора? — изфуча жената и избухна в луд смях, като забеляза смаяното изражение на лицето му.
Вулфгар широко се ухили.
— Трябва да ви нося, милейди, иначе никога няма да излезем от този двор. Май играта ви хареса, а? Необходима е силна ръка, която да ви държи в подчинение.
Младата жена през смях тикна малкото си юмруче в лицето му. Вулфгар я свали на земята и беше възнаграден с гореща целувка. Останала без дъх, Айслин пошепна в ухото му:
— Доведете конете, милорд. Англия ни очаква.
На Хън много му се искаше да препусне в пълен галоп през полята, не на последно място и за да се понрави на петнистата кобила. Ала Вулфгар се съобразяваше със състоянието на Айслин и държеше здраво юздите.
Усмивката не слизаше от лицето на жената. Малките й ръце умело направляваха коня, а сърцето й се носеше напред с пърхащите по върховете на дърветата лястовици. Вулфгар запя някаква френска песен. Скоро текстът стана не съвсем приличен и Айслин избухна във весел смях. Щом свърши, побърза да го възнагради с популярна саксонска подигравателна песничка.
— Тези думи звучат зле дори в устата на уличница, да не говорим за дама с благородна кръв — изръмжа със сериозно лице Вулфгар.
— Моля ви, милорд — усмихна се сладко Айслин. — Какво става с вас? Откога сте възприели философията на старите баби?
Изплъзна се от ръката, която посягаше да я накаже за дързостта, пришпори кобилата и препусна напред. Хън я последва с грамадни скокове. Айслин прескочи живия плет в края на пътя и полетя като вятър през ливадата. Вулфгар трябваше да пришпори жребеца си, за да я настигне.
— Спрете веднага, Айслин! — изкрещя гневно мъжът. — Спри, неразумна вещице! Нали ще си счупиш врата!
Най-после успя да улови юздите на кобилата и я принуди да спре. Скочи от седлото и треперещ от гняв, застана пред Айслин. Дръпна я да слезе и се приготви да я наругае както трябва. Ала жената с усмивка приближи пламналото си лице до неговото и обгърна с ръце врата му. Какво му оставаше, освен да я целуне — и още много и много пъти?
Настаниха се на хълма, огрян от топлото пролетно слънце. Айслин събра няколко ранни цветя и уви пъстър венец. Вулфгар отпусна глава в скута й, за да се наслади докрай на щастливото й лице. Пръстите му рисуваха меката линия на гърдите й.
— Вие сте ненаситник, милорд — произнесе дяволито Айслин.
— Слушайте, малка вещице, как да не бъда, като непрекъснато ме предизвиквате?
— Може би сте прав — промърмори съчувствено тя. — Пък и жените неуморимо ви обсаждат. Май трябва да си поговоря на четири очи с Хайлан…
Вулфгар скочи и я притегли към себе си.
— Какво говорите? Не става въпрос за Хайлан, а за вас. Вие ме лишихте от разум, а не бедната вдовица. Спестете си ревността.
Айслин се дръпна и с кокетни движения се завъртя по тревата. Сложи венеца в косите си и с нежна ирония се поклони.
— Нима твърдите, че прелестите на Хайлан не събудиха желанията ви? Та тя цяла вечер танцува пред вас и ви показа всичко, което притежава. Да не сте сляп?
Вулфгар бавно закрачи към нея. С уплашен писък, Айслин се отдръпна назад и отбранително вдигна ръка.
— Недейте, милорд! Не съм ви дала повод да ме пляскате.
Вулфгар й препречи пътя и сключи ръце около кръста й.