— О, Вулфгар, Вулфгар! Най-после сте мой — промълвиха задъхано устните й.
Мъжът вдигна подигравателно едната си вежда и остро я изгледа.
— Сигурен съм, че сте планирали женитбата ни още от първия миг на запознанството ни.
Айслин скри лице на гърдите му и угрижено въздъхна:
— О, не сте прав, милорд. Едва когато ме целунахте, планът се оформи в съзнанието ми.
Така мина денят. Върнаха се у дома, когато слънцето почти беше залязло. Вулфгар трябваше да се погрижи за конете, но Айслин не мръдна от мястото си. Изчака го да свърши и двамата тръгнаха ръка за ръка към залата.
Суейн седеше в края на масата и явно много му се искаше да се скрие някъде по-далеч. Айслин неволно отправи очи към Хлин и старият викинг засрамено скри лице в стомната с бира. Задави се и едва не се задуши. Айслин с усмивка пошепна нещо на съпруга си.
— Права сте, скъпа — ухили се той. — На неговите години би трябвало да си потърси по-нежно момиче. И с не толкова силни ръце…
Засмя се и я поведе към мястото й. Гуинет ги следеше със злобен поглед. Когато забеляза, че Вулфгар грижливо намества стола на съпругата си, не можа да издържи и процеди през зъби:
— Като ви гледам как глезите саксонците, ще си помисля, че и вие сте един от тях, Вулфгар. — В гласа й прозвуча презрение. После посочи Керуик, който се хранеше с рицарите на Вулфгар, и ядно продължи: — Скоро ще съжалявате, че го удостоихте с доверието си.
Нищо не можеше да смути спокойствието на Вулфгар.
— Аз не съм сляп, Гуинет. Керуик отлично знае какво ще го сполети, ако ме разочарова.
Гуинет направи презрителен жест с ръка.
— Остава и онзи глупак Санхърст да получи почетна служба…
— Защо не? — вдигна подигравателно рамене Вулфгар. — Междувременно се научи да се справя много добре със задълженията си.
Гуинет го изгледа още по-неодобрително, ала Вулфгар посвети цялото си внимание на Айслин.
Хайлан донесе големи табли с месо и започна да обслужва мъжете със зачервени страни и ниско сведена глава. Всички се насладиха на вкусната вечеря и настроението бързо се повдигна. Разменяха се шеговити думи.
Суейн успя да възвърне куража си с няколко големи глътки и дръзко се обърна към Вулфгар:
— Знайте едно, милорд: ако избрах за своя любима меката и плаха Хлин, която остава сдържана и в най-страстните мигове, то е защото вие ми показахте какви страшни последствия има любовта с някоя по-отворена жена.
Залата проехтя от гръмкия мъжки смях. Викингът отново надигна рога и с усмивка пи за здравето на стария си боен другар.
— Желая ти щастлив брачен живот и дълги години любов, Вулфгар.
Лордът весело прие тоста му. Скоро настъпи спокойствие, тъй като Милбърн и Болсгар седнаха пред камината на партия шах. Повечето мъже ги наобиколиха и внимателно заследиха играта.
Айслин използва случая да се приведе към Вулфгар и да пъхне ръка в неговата.
— Ако разрешите, ще отида да видя майка си, Вулфгар. Тревожа се за здравето й.
— Разбира се, скъпа — промърмори той. После загрижено пошепна: — Но внимавайте.
Айслин благодарно докосна с устни бузата му и се надигна. Очите му я проследиха с топла нежност. После с усмивка се присъедини към мъжете край огъня.
Айслин тръгна по добре познатата й пътечка, без да се тревожи от непрогледния мрак. Трябваше да види майка си и веднъж завинаги да се обясни с нея. Натисна бравата, без да почука или да даде друг знак за пристигането си.
Майда се беше свила на леглото и мрачно се взираше в огъня. Видя дъщеря си и в тъмните й очи лумна гневен пламък. Скочи и се нахвърли срещу нея с безумни обвинения:
— Защо ме предаде, Айслин? Защо отново разруши отмъщението ми?
— Престани с тези глупости! — прекъсна я остро Айслин. — И завинаги запомни онова, което ще ти кажа. — Продължи, подчертавайки всяка дума: — Ако наистина успееш да убиеш някой нормански рицар, за да отмъстиш за смъртта на баща ми, отмъщението ще се стовари над всички ни. Помни, че Вулфгар е доверен човек на Вилхелм. Ако камата беше улучила целта, щяха да ме приковат гола-голеничка за портите на Даркенвалд, а ти щеше да се люлееш на въжето в центъра на Лондон.
Майда заклати глава и понечи да възрази, но Айслин пристъпи напред и я сграбчи за раменете.
— Слушай ме внимателно! Ще ти го повтарям, докато го проумееш с последните остатъци от разума си. Няма да посягаш на норманите! Вилхелм е законен крал и цяла Англия е негова. Ако посмееш да вдигнеш ръка срещу норманите, всеки саксонец е длъжен да те предаде на кралските хора.
Разхлаби малко хватката си и Майда безсилно се отпусна на леглото. Ала дъщерята се приведе към лицето й и настойчиво продължи: