— Няма да се роди копеле, господарю. Айслин е моя законна съпруга.
— Много добре — кимна с усмивка Вилхелм. — И без това има твърде много като нас…
Гуинет злобно проследи вниманието, с което кралят обграждаше Айслин. Когато двамата мъже отново излязоха навън, побърза да се скрие в стаята си.
Айслин беше решила да докаже, че Даркенвалд не напразно се слави с гостоприемството си. Нареди на Хам, Мидред, Хлин и Хайлан да поднесат на кралската свита изстудена в кладенеца бира. За щастие, денят беше слънчев и топъл. Южният вятър разхлаждаше уморените лица на гостите. Айслин за първи път излезе от залата без наметка. Хладната напитка беше приета с благодарност, примесена с въодушевени намеци за красотата, на младата саксонска лейди. Айслин не ги остави да забележат, че разбира всяка дума от езика им, и прие благодарностите им само с любезна усмивка. Спря до един изискано облечен мъж, седнал сред група също така елегантни рицари. С изненада установи, че тук я посрещнаха с мрачни погледи и презрително изкривени устни. Не можа да си обясни поведението им и понечи да се отдалечи, когато най-възрастният скочи и я заговори на чист английски:
— Знаете ли кои сме ние, милейди?
— Не — отговори спокойно Айслин и вдигна рамене. — Откъде да знам. Никога не съм ви виждала.
— Ние сме английските заложници на краля. Отвеждат ни в Нормандия.
— Много съжалявам — промърмори безпомощно тя.
— Съжалявала! — изръмжа друг и презрително изгледа натежалия й корем. — Както виждам, не сте си губили времето, а веднага сте се напъхали в леглата на неприятелите ни…
Айслин се обърна със спокойно достойнство.
— Позволявате си да ме съдите, без да познавате причините за действията ми. Ала не ви се сърдя. И не чувствам нужда да ви моля за прошка. Съпругът ми е норманин и аз съм му вярна и предана — въпреки че баща ми беше саксонец и загина от нормански меч. Ако признавам владичеството на Вилхелм, то е само защото всяка по-нататъшна борба е безполезна. Аз съм жена и не съм готова на нови безсмислени жертви, за да сложа на английския трон непременно англичанин. Според мен е най-добре да изчакаме и да дадем шанс на Вилхелм. Кой знае, може би Англия ще процъфти под владичеството му. Затова ви заклевам — откажете се от безумни планове за отмъщение! Нима искате да намерите смъртта си в безсмислена битка? Тогава бих казала, че Вилхелм има право да ви държи като заложници, за да запази мира и спокойствието в Англия.
Без да ги удостои с поглед, младата жена закрачи през тревата към гроба на баща си. Видя седналия под дървото норманин, който беше свалил шлема си и с опрени върху коленете ръце се взираше безмълвно в далечината. Позна го едва когато застана пред него и уплашено се дръпна. Ала вече беше късно.
Рейнър обърна глава и впи нахален поглед във виолетово-сините очи.
— О, гълъбице, ако знаете как ми липсвахте — промърмори той и се изправи. Направи изискан поклон и когато отново вдигна глава, забеляза състоянието й. Усмихна се и самодоволно промълви: — Защо не сте ми пратили вест, че ще имаме дете, скъпа?
Айслин вирна брадичка и студено го изгледа.
— Не се правете на глупак — изсъска ядно тя. — Детето е на Вулфгар.
Мъжът се облегна на стъблото и черните очи загадъчно просветнаха.
— Така ли мислите?
Айслин прочете по лицето му, че брои изминалите месеци, и гневно избухна:
— Детето под сърцето ми не е ваше, Рейнър!
Мъжът подигравателно се изсмя.
— Е, това все пак е някакво възмездие. И аз самият не бих могъл да го измисля по-добре. Не е вероятно онова копеле да признае детето за свое. А ако все пак го направи, никога няма да знае със сигурност кой е създателят му. — Пристъпи по-близо до нея и се вгледа в сърдито святкащите очи. — Той никога няма да се ожени за вас, Айслин, не разбирате ли! Не е в състояние да се задържи дълго при една жена. Сигурно вече сте осъзнала, че интересът му постоянно отслабва. Сега ви боли, но заминете с мен и ще забравите болката си. Елате с мен в Нормандия, Айслин, няма да съжалявате!
— Сигурна съм, че ще съжалявам — отговори с каменно лице тя. — Тук имам всичко, което желая.
— Аз ще ви дам повече. Много повече. Обещайте, че ще дойдете. — В гласа му прозвуча самоувереност, тъй като се почувства окуражен от мълчанието й. — Отначало ще ви крия от очите на краля. Ала ще се справя отлично, повярвайте. Ще ви преоблека така, че да не заподозре нищо. Само ще си помисли, че съм си намерил много красив лакей.