Айслин весело се разсмя и реши да продължи играта още малко.
— Вулфгар веднага ще тръгне по следите ви.
Мъжът взе лицето й между ръцете си и пръстите му се заровиха в косите й.
— Не, гълъбице. По-скоро ще повика в леглото см друга и бързо ще се утеши. Защо да ви връща, след като носите копеле под сърцето си?
— Защото съм негова жена — отговори с тих глас тя.
Рейнър политна назад и лицето му се сгърчи като от удар. Беше разбрал.
— Коварна кучка! — изсъскаха побелелите му устни.
— Май вече не ме обичате, Рейнър? — попита любезно Айслин. — Нещастната аз. Само за миг ме превърнахте от желана любовница в смъртен враг — Лицето й стана сериозно. — Вие убихте баща ми и заради вас майка ми загуби разсъдъка си. Мислите ли, че бих могла и ви простя? С удоволствие ще ви видя да се пържите в ада!
Рейнър се изправи в целия си ръст и в очите му светна заплаха.
— Някой ден ще те имам, кучко, и ще правиш само онова, което пожелая. И Вулфгар няма да ти помогне. Какво ме интересува, че те взел за жена! Животът му не означава нищо за мен. Ще дойде и моето време, помни това, гълъбице…
Нахлупи шлема и с дълги крачки се запъти към залата. Треперейки с цялото си тяло, Айслин се облегна на стъблото, сякаш търсеше утеха. По бузите й се стичаха сълзи. Отново я обзе страх, че детето ще има тъмната кожа и черните коси на Рейнър.
Залата беше празна и Рейнър достигна незабелязано стълбата. Без да почука, блъсна вратата към покоите на Гуинет, после грижливо спусна резето. Жената скочи от леглото и Рейнър се озова лице в лице с разширени от ужас, зачервени от плач очи.
— Рейнър!
Внезапната му поява я замая. Преди да стане от постелята си, за да го посрещне, мъжът пристъпи напред и с ядни движения започна да се съблича.
Устните му се впиха в нейните с такава сила, че ги разраниха. Ала Гуинет се почувства щастлива от дивата му страст и с всички сили го притисна до себе си. Каза си, че рицарят е забравил всяка предпазливост и се е качил посред бял ден в стаята й, воден единствено от горещата си любов към нея. Опасността, на която се излагаха и двамата, само засили бурната й страст.
Рейнър я взе без капчица нежност в сърцето. Гневът от преживяното унижение само подхранваше желанието му. Пред очите му непрекъснато беше великолепната фигура на Айслин. Нея прегръщаше той, не мършавото тяло на другата!
След като задоволи похотта си, не можа да намери в сърцето си поне малко лицемерие, за да изрази някакво чувство към Гуинет. Тя обаче лежеше щастлива в обятията му и възхитено милваше твърдите мускули на гърдите му. След малко се надигна и впи устни в неговите.
— Моля ви, вземете ме с вас в Нормандия, любими — пошепна смирено тя. — Не ме оставяйте сама тук.
— Няма как — промърмори с отсъстващ поглед Рейнър. — Пътувам в кралската свита и нямам дори собствена палатка. Не се бойте, скъпа. Скоро ще се върна при вас и тогава ще имаме достатъчно време един за друг. Чакайте ме и не обръщайте внимание на лъжите, които се разпространяват зад гърба ми. Вярвайте само в онова, което чувате лично от мен.
Внезапно скочи от леглото и побърза да се облече. Не можеше повече да понася близостта й. Промърмори някакво извинение и тихо затвори вратата зад себе си. За щастие залата отново беше празна. Никой не го видя да слиза по стълбите и да се промъква навън.
Вулфгар сърдито дръпна юздите на нервно танцуващия Хън. Кралят беше спрял пред него. Двамата огледаха мъжете, налягали в сянката на дърветата, и Вулфгар доволно установи, че Рейнър също почива под един дъб. Очите му спряха върху Айслин, която тъкмо пълнеше чашата на един млад стрелец. Младата жена се изправи и с топла усмивка се приближи.
Рейнър мрачно наблюдаваше движенията й изпод полузатворените си мигли. Вашел, който беше придружил краля при огледа на новата крепост, скочи от коня и се намести до братовчед си. Рейнър дори не го погледна. Не можеше да откъсне очи от нежната прегръдка на двамата влюбени.
— Гълъбицата е опитомила вълка — изръмжа вбесено той. Обърна се към Вашел и обясни: — Вулфгар се е оженил за нея.
— Какво? — смая се младежът. — Значи все пак го е направил. Иначе си е останал същият. Строи крепост, която може да приюти зад стените си половин Англия.
Рейнър подигравателно се изсмя.
— Копелето си въобразява, че жената и земите са завинаги негови. Ала ще дойде и моето време.
— Не го подценявайте, братовчеде! Припомнете си турнира — произнесе предупредително Вашел. — Вулфгар е не само дързък, но и постоянства в упорството си.