— Скоро истината ще излезе на бял свят, Гуинет. Що се отнася до Керуик, по онова време той беше окован във вериги тук, в тази зала. Има само двама мъже, които могат да бъдат бащи на детето ми — и аз съм сигурна, че не е онзи, към когото проявявате такова благоволение.
Гуинет я изгледа унищожително, ала Айслин не се остави да я сплашат.
— Моля се на Бога да разкрие истината пред очите на всички, за да се знае чие е семето, узряло под сърцето ми. Освен това не бива да се съмнявате, че обичният ви Рейнър е в състояние да упражни насилие над една жена. Припомнете си колко често се хвали, че ме е притежавал пръв.
Гуинет нямаше какво да отговори и само стисна юмруци в безсилен гняв. После посегна към оставената на масата чиния и я запрати срещу Айслин. Вулфгар скочи, побеснял от гняв, и тежкият му юмрук се стовари върху масата.
— Престанете веднага, Гуинет! — изръмжа той. — Вие живеете под моя покрив, затова ви забранявам да говорите за бащата на това дете. То е мое, защото аз го признавам за такова. И не смейте повече да си отваряте устата, ако искате да продължите да се храните на трапезата ми.
Гуинет осъзна, че е изгубила играта. Хвърли заплашителен поглед към Айслин и изтича като подгонена нагоре по стълбите. Хвърли се на леглото и захълца в безпомощна ярост. Разочарование, гняв и отчаяние помътиха съзнанието й. Как можа съдбата да допусне някакво си копеле да стане лорд и да я лиши от полагащото й се място на господарка на дома! Как можа тази проклета саксонска курва да стане негова жена! А Рейнър? Какво, ако беше наистина баща на нероденото дете? Щеше да й бъде непоносимо да гледа плода на любимия си в ръцете на другата. Ако се родеше с черна коса и тъмна кожа, всички щяха да знаят кой е създателят му. Нямаше да преживее и този позор. Закле се, че търпеливо ще изчака Рейнър да се завърне от Нормандия и веднага ще го посвети в плановете си за отмъщение. Вулфгар и саксонската уличница трябваше да си платят за всички претърпени от нея унижения.
Вечерята в залата продължи в потиснато настроение. Айслин с мъка се надигна от стола си и се обърна към Вулфгар:
— В последно време бързо се уморявам. Ще бъдете ли така добър…?
Рицарят се надигна и й предложи ръката си.
— Разбира се, че ще ви помогна, мила.
Двамата бавно се изкачиха по стълбите. Вулфгар отвори вратата към спалнята и я пропусна да мине. Айслин веднага се разсъблече, свали гуната и с мъка изхлузи презглава долната риза. Вулфгар замислено поглади косите й. Младата жена с въздишка се облегна на гърдите му и мъжът се приведе да целуне мекия, обсипан с къдрави косъмчета врат.
— За какво мислиш, скъпа? — попита нежно той.
Айслин вдигна рамене и претегли ръцете му над гърдите си.
— О… Мисля, че омразата ви към жените си има своите основания.
Вулфгар се засмя и потърка носа си в ухото й.
— Има жени, които са наистина непоносими, ала има и друга… — Помилва закръгления корем и довърши: — Има и други, от които не бих искал да се лиша за нищо на света.
Айслин се надигна насреща му и тежките гърди се притиснаха още по-силно до тялото му. Вулфгар не устоя на изкушението да ги помилва. Огънят в слабините стана непоносим. Трябваше да напрегне всички сили, за да не се отдаде на изгарящото го желание. С нетърпение очакваше деня, когато най-сетне щеше отново да задоволи страстта си…
Болсгар седеше в любимото си кресло пред камината. Суейн му правеше компания. Керуик и останалите бяха напуснали залата и бяха отишли да си легнат. Двамата мъже замислено се взираха в пламъците и нарядко разменяха по някоя дума. Суейн усещаше, че старият лорд е дълбоко наранен от безумните обвинения на дъщеря си, и се стараеше да му вдъхне утеха.
Чуха как на горния етаж се отвори врата и Болсгар усмихнато вдигна очи. После весело смигна на стария си приятел. И двамата знаеха, че Вулфгар с мъка устоява на желанието си да сподели самотните си нощи с нежна любима, и снизходително се присмиваха на наложеното му въздържание. Досега се беше наслаждавал без мяра на любовните сладости…
Лордът се появи на горния край на стълбището с мрачно лице. Без да ги удостои дори с поглед, отиде до бъчвата с бира и си наля пълна чаша прясно пиво. Изпразни го на един дъх и побърза да го напълни отново. Едва тогава пристъпи към камината и се отпусна с тежка въздишка до Болсгар. Дълго никой не промълви нито дума. Накрая Вулфгар сърдито изръмжа нещо неразбрано.
— Какво казахте? — попита изненадано Суейн.
— Казах, че женитбата е проклето нещо. Слабините ми изгарят от желание, ала не мога да утоля жаждата си. Поне да не беше толкова красива! Понякога ужасно ми се иска да й намеря заместничка, ала трябва да държа на клетвите си. Нощ след нощ лежа до нея и не намирам покой…