— Имайте още малко търпение, Вулфгар — посъветва го бащински Болсгар. — Такъв е животът, няма как. Ще видите, че търпението ви ще бъде богато възнаградено.
— Защо говорите за неща, от които нищо не разбирате? — изръмжа ядно Вулфгар. — Защо това красиво същество не ми доставя нищо друго, освен грижи и болки? Трябва да бъда винаги нащрек, за да защитавам честта й. Разни сополанковци непрекъснато се увъртат около полите й. Гоуейн направо пощурява, като я види. А непрекъснато се питам какви ли са спомените на Керуик…
Болсгар заплашително изгърмя:
— Какви ги говорите, човече? Не бъдете несправедлив. Айслин със сигурност не е искала да я вземат насила в бащиното й легло или да я връзват като куче с верига.
— Спестете ми обвиненията си! — избухна несдържано Вулфгар. — Тя знае, че е майката. Аз обаче никога няма да бъда сигурен, че съм бащата. Нищо чудно да отгледам и възпитам някое хлапе, създадено от съвсем друг мъж…
— Вината не е на лейди Айслин — настави вразумително Болсгар.
— Точно така — съгласи се Суейн и закима с глава. — Милейди няма вина за случилото се. Вразумете се, милорд, иначе ще ме принудите да ви науча на нещо по-добро.
Вулфгар избухна в подигравателен смях.
— По-добре внимавайте — изфуча сърдито той. — Май жена ми е замаяла главите дори на белокоси старци като вас…
Внезапно здравата ръка на стария рицар го сграбчи и го издърпа от креслото. Болсгар замахна да го удари през лицето, ала спря насред път и горчиво промълви:
— Не мога да забравя как те ударих в пристъп на гняв, синко. Как да го направя още веднъж…
Вулфгар отново се изсмя, ала в смеха му прозвуча горчивина. В този миг в брадата му се стовари железен юмрук, по-здрав от ковашки чук. Норманинът се свлече на пода и повече не мръдна.
Суейн замислено разтърка мощната си десница и весело смигна на Болсгар.
— Аз нямам вашите скрупули — изръмжа той. — Вулфгар си го заслужи.
Болсгар хвана изпадналия в безсъзнание за глезените, Суейн под мишниците и двамата го повлякоха по стълбата към горния етаж. Болсгар тихо почука на вратата и след сънения отговор на Айслин внимателно я отвори. Младата жена се надигна и с учуден поглед заследи как двамата мъже внесоха безжизнения Вулфгар и го проснаха до нея на леглото.
— Какво стана? — попита с разширени от ужас очи тя.
— Пи много — отговори кратко Суейн.
Айслин изпитателно го изгледа.
— Вино или бира? Трябва да е изпил цял мях, щом се е напил за толкова кратко време.
— Беше доста неразумен — опита се да обясни Болсгар.
Младата жена се приведе над съпруга си и нежно помилва лицето му. Напипа подутината на брадичката му и сърдито смръщи чело.
— Кой го е наредил така? — попита с остър глас тя.
Суейн отново потърка кокалчетата на мощната си десница и се ухили.
— Аз — отговори самодоволно той.
Айслин объркано местеше очи от единия към другия. Болсгар отново взе думата.
— Държа се като невъзпитан хлапак. За съжаление нямахме под ръка пръчка.
Двамата се поклониха и напуснаха стаята. Айслин замислено изгледа съпруга си, после стана и с усилие смъкна дрехите от гърба му. В тази топла лятна нощ нямаше нужда и от завивка.
Силен гръм изпълни покоите и Вулфгар скочи стреснато от леглото. Огледа се диво наоколо, готов да се нахвърли върху невидимия нападател, но скоро осъзна, че гърмът е предвестник на силната лятна буря, която се спускаше над Даркенвалд, идвайки от морето. Облегна се назад и отново затвори очи. Постепенно гръмотевицата заглъхна в далечината и първите тежки капки затропаха по камъните. Дъждът се засили и капаците на прозорците затракаха под напора на вятъра.
Вулфгар почувства движението на жена си. Отвори очи и видя как Айслин се привежда над него. Дългите къдрици се разпиляха по лицето й и подчертаха още повече снежната белота на лицето й. Загрижеността, изписана във виолетово-сините очи, го накара да се усмихне въпреки силното бучене в главата. Протегна ръка и зарови пръсти в блестящата коприна. Привлече лицето й към своето и се наслади на свежите й устни. Айслин се засмя и се надигна.
— Тревожех се за здравето ви, но виждам, че вече се чувствате много по-добре.
Вулфгар вдигна ръце над главата си и се протегна като сънено животно. Усети болка в брадата и предпазливо опипа голямата подутина. Смръщи чело и седна в леглото.
— Изглежда, Суейн остарява — промърмори той и като забеляза изненадания поглед на Айслин, обясни с усмивка: — По-рано брадите, които се сблъскваха с юмрука му, се разпиляваха на хиляди парчета.