Младата жена избухна в смях и очите й засвяткаха. Вулфгар отново не можа да устои на изкушението и впи устни в нейните. Айслин се отпусна в ръцете му, наслаждавайки се на целувката, ала тъпата болка скоро й напомни, че времето за раждане наближава.
Вулфгар забеляза тъмната сянка в очите й и загрижено попита:
— Какъв лош спомен ти изпрати сатаната, скъпа? — Помилва закръгления корем и замислено продължи: — Непрекъснато се укорявам, че детето, което расте в утробата ти, не е дете на любовта, дори да е мое. Често съм те принуждавал да споделяш постелята ми, без да се съобразявам с волята ти. Знай обаче, че ще приема детето за свое, независимо кой е посял семето си в теб. Ще носи моето име и моя герб. Никога няма да го прогоня от дома си. Ала бих желал майка му да го обича най-много от всички…
Айслин трогнато се усмихна, защото много добре разбираше, че той се опитва да се пребори с жестоките спомени от детството си.
— Не се страхувайте, Вулфгар. Ще даря детето ни с цялата любов, на която съм способна. Ще го люлея в ръцете си и ще сторя най-доброто за възпитанието му. — Въздъхна и добави: — Но аз съм жена и много се страхувам от онова, което ще дойде. Има толкова неща, които не зависят от мен и които въпреки това ще окажат влияние върху живота му. Освен това имайте предвид, че мога да родя момиче, не момче! — Протегна ръка и помилва косата му.
— Нека бъде Божията воля, скъпа! — усмихна се Вулфгар. — Ще създадем цяла династия, обещавам ти. Ако е момиче, много бих искал да прилича на теб. Дъщеря ни със сигурност ще замае главите на всички мъже, както ти замая моята. — Обърна глава и целуна свивката на лакътя й. — Ти преобърна живота ми с главата надолу. Хиляди пъти си бях повтарял, че няма да допусна обвързване с брачни клетви, а ти ме накара да го сторя. Направо умирах от страх да не те загубя. Бях скъперник, а ти беше достатъчно умна и не искаше нищо от мен. И внезапно осъзнах, че съм готов да рискувам живота си, за да задоволя желанията ти. — Усмихна се с тъга и додаде: — Вече се отказах да устройвам живота си според определени принципи. Имам ти доверие, скъпа. Ти ще ми покажеш правилния път и няма да се възползваш прекалено много от безпомощността ми.
— Не бива да говорите така, Вулфгар — отвърна укорително Айслин. — Откога страшният нормански рицар се страхува от бедното саксонско момиче и го оставя да прави с него, каквото си иска? Не се подигравайте с мен! — Приведе се с мила усмивка над лицето му и натежалите гърди се опряха в неговите. Очите й обаче останаха сериозни.
— Помисли все пак — може би детето, което скоро ще се появи на бял свят, все пак е дете на любовта? — попита тихо тя. — Знаеш ли как копнея да почувствам силната ти прегръдка? Знаеш ли, че с радост следвам пътя ти? Знаеш ли каква власт имаш над мен? Дори когато се съпротивлявам, дълбоко в себе си копнея за теб…
Сивите очи на Вулфгар бяха впити в нейните. Гласът му прозвуча също така сериозно:
— Сега това не е важно. Забрави съмненията си и се радвай на любовта ни. — В гласа му се промъкна нежна ирония: — Но сега е крайно време да ставам. Иначе пак ще те принудя да сториш нещо против волята си…
Айслин весело се засмя и се освободи от прегръдката му.
— Против моята воля? Не, сега не е така. Бих казала дори, че опасността за теб е много по-голяма…
Вулфгар скочи от леглото и през смях започна да се облича. Когато излезе от стаята, тананикаше весела норманска песничка.
Болсгар и Суейн вече седяха до масата и предпазливо се отместиха да му сторят място. Рицарят невъзмутимо се намести между двамата и подчертано опипа огромната подутина на брадата си.
— Струва ми се, че тази нощ някоя млада красавица ме е целувала с буйна страст — отбеляза сухо той. — Или ме е ударила ръката на безсилен старик?
Болсгар приглушено се изсмя.
— Безсилен старик, ами! Така ви тресна, че не успяхте да ни кажете дори лека нощ!
— Омръзна ми да се занимавам със стареещи рицари — въздъхна тежко Вулфгар. — Някога, преди много години ме възпитаваха с твърда ръка и не допускаха да сторя или да кажа нещо против волята им. Междувременно е пострадала не само силата на духа им, а преди всичко бедните им тела…
— Искаш ли да си премерим силите? Жалкият старик ей сега ще ти строши кокалите — озъби се Суейн. — Снощи трябваше да внимавам много, за да не изкривя красивото ти личице, голобради младежо!
— Езикът ви е по-страшен от мускулите, Суейн — изсмя се Вулфгар. — Но нека не се караме повече. Юмрукът ви улучи целта си и ви благодаря за поучението. Нямах никакво основание да обиждам по този начин дамата на сърцето си. Моля ви да забравите безумието ми!
Болсгар размени смаян поглед със Суейн и двамата усърдно закимаха с глави. После вдигнаха чашите с бира и мълчаливо пиха за възстановеното единство.