Вулфгар остави чашата на масата и в този миг забеляза предпазливо слизащата по стълбите Айслин. Скочи от стола си и побърза да я придружи до масата.
Айслин се опита да се отпусне в стола си, ала тъпата болка, която от сутринта притискаше утробата й, едва не я накара да загуби съзнание. Пое дълбоко въздух и лицето й посивя. Вулфгар я наблюдаваше със страх. Младата жена възвърна част от силите си, кимна с глава и посегна към ръката му.
— Отведете ме в спалнята, моля ви. Страх ме е, че няма да се справя сама.
Вулфгар скочи и я вдигна на ръце. Понесе я по стълбата и залата се огласи от резкия му глас:
— Веднага повикайте Мидред. Времето настъпи!
Настана истински хаос. Слугите се разтичаха насам-натам. Вулфгар блъсна вратата с крак и внимателно положи в леглото младата си съпруга. Коленичи до нея и впи тревожен поглед в лицето й.
Айслин неволно се запита дали е загрижен за състоянието й или и сега се измъчва от въпроса за бащата на детето. Посегна утешително към ръката му и я притисна до бузата си, трогната от изписаната по лицето му безпомощност.
Тялото й се разтърси от нова, още по-страшна болка. Ръката й отчаяно се вкопчи в неговата и Вулфгар усети, че се облива в пот. Смелият воин, който възприемаше раните и болката като нещо напълно в реда на нещата, сега едва не загуби свяст. Не можеше да понесе гледката на нежното женско тяло, мятащо се като обезумяло по леглото.
— Няма нищо, милейди, не се безпокойте — прозвуча откъм вратата бодрият глас на Мидред. Жената побърза да пристъпи към леглото и настойчиво продължи: — Пестете силите си за по-късно, тогава ще са ви много по-необходими. Както виждам, малкият лорд ще ви създаде много работа. Все пак природата е милостива и ни дава почивки между болките. Отпуснете се сега. Казвам ви, че всичко ще бъде наред.
Мидред окуражително изгледа родилката и Айслин побърза да изпълни указанията й. Дишането й стана по-равномерно. Лицето на Вулфгар напълно беше загубило цвета си. Мидред не можа да понесе мъката му и съчувствено промълви:
— Ако обичате, милорд, погрижете се да повикат Хлин. Нужна ми е помощта й. Обещавам ви да се грижа добре за милейди. — Видя, че огънят е угаснал, и добави: — Кажете на Хам и Санхърст да донесат дърва и да напълнят големия котел с вода.
Така успя да прогони норманина от леглото на Айслин, но не й се удаде да го отдалечи долу в залата. Вулфгар остана на прага и продължи да се взира със страх в наобиколилите Айслин жени. От време на време улавяше насочената към него усмивка и сърцето му се свиваше от болка. Дори в най-страшните мигове Айслин не преставаше да мисли за него…
Минаха часове. Страховете на Вулфгар станаха непоносими. Ала Мидред и Хлин бяха заети около родилката и нямаха време да отговарят на плахите му въпроси. Най-много го измъчваше представата, че от утробата на прекрасната светла Айслин ще изскочи чернокосо и с тъмна кожа бебе и по този начин целият свят ще разбере кой е баща му. После си каза, че е глупак. Какво значение имаше това в сравнение с факта, че любимата му може да не преживее тежкото раждане! Припомни си месеците, преживени заедно, щастливите мигове на взаимно удовлетворение. Нима на всичко това ще бъде сложен край? Тъмни облаци забулиха челото му и гърлото му пресъхна. Треперещ от потискащата неизвестност, изскочи от спалнята и се втурна към обора.
Хън изплашено изпръхтя, когато господарят метна седлото на гърба му. Без да му обръща внимание, Вулфгар немилостиво напъха юздата в устата му и се метна на гърба му. Препусна като луд, без цел и посока, докато телесното изтощеше прогони мъчителните мисли от съзнанието му.
Най-после спря коня на нисък хълм край новостроящия се замък. Хън едва си поемаше дъх. Вулфгар обходи с поглед яките крепостни стени, които растяха с всеки изминат ден. Дори сега, когато вече се смрачаваше, работата не спираше. Непрекъснато се учудваше на усърдието на местните жители. Всички работеха, без да мърморят, защото много добре знаеха, че зад стените ги очаква сигурна защита.
Хвърли замислен поглед към главната кула на замъка, която сякаш пробиваше небесния свод, и се замисли за бъдещия си живот с Айслин сред стените й. Тя щеше да бъде довършена последна. Ала щяха да я направят непревзимаема за неприятеля. Само срещу смъртта си оставаше безсилна…
Страхът отново посегна към сърцето му. Дано не се наложи да живее съвсем сам сред онези стени. Метна се отново на седлото и неспокойно подкара Хън към границите на владенията си.
Неговата земя!