Тази гледка винаги караше сърцето му да бие по-силно. Много важно какво ще му роди Айслин, копеле или собствено дете! Той щеше да го признае и да му остави в наследство цялата тази земя. Тази мисъл му донесе странна утеха. Даде му и сила да поеме върху плещите си тежкия товар, който го очакваше.
Хън тръгна по-бавно и скоро се озоваха пред стените на Даркенвалд. Бяха обиколили в див галоп цялото имение и вече се завръщаха у дома.
Вулфгар видя, че вече палят факлите в залата, но остана навън. Облегна се на стария дъб и прекара под клоните му топлата лятна нощ.
Вече се зазоряваше, когато се събуди от пронизителен писък. По гърба му пролазиха студени тръпки. Айслин ли викаше така? Известно време не се чу нищо, после из въздуха се понесоха странни за ухото на воина звуци. Плачът на новороденото беше силен и настойчив. Вулфгар не смееше да мръдне. Видя, че Майда се измъкна през портата и със ситни крачки пое към хижата си. Подобни на сенки човешки фигури се заеха с обичайните си задължения. Вулфгар най-сетне се надигна и поведе Хън към обора. После с тежки крачки се запъти към залата. Изкачи стълбите и внимателно открехна вратата. Видя седналата край огъня Мидред, която нежно полюляваше в ръцете си новия гражданин на земята. Очите му се отместиха към леглото и едва различиха свитата под завивките Айслин. С огромно облекчение забеляза, че гърдите й равномерно се вдигат и отпускат. Слава Богу, спеше…
Пристъпи на пръсти към Мидред. Жената отметна ослепително белите ленени пелени и вдигна насреща му новороденото бебе. Момче със сбръчкано като на старец зачервено личице. Над челцето му се виеше пламтящо червен кичур.
Вулфгар меланхолично се усмихна и прокара ръка по пепелнорусите си коси. Е, можеше да бъде и много по-лошо…
Обърна се и застана пред постелята на Айслин. Приведе се над нея и забеляза, че очите й са отворени. Прониза го изпитателен поглед. Седна на края на леглото и нежно притисна малката й ръка между могъщите си лапи. Айслин нежно се усмихна насреща му. Изглеждаше бледа и изтощена. Усилието да извади на бял свят малкото същество беше оставило забележими следи по лицето й. Ала беше превъзмогнала болката и цялото й същество излъчваше спокойно удовлетворение, което се пренесе и върху Вулфгар и го изпълни с гордост. Ето каква жена имаше! Винаги можеше да разчита на нея, независимо от трудностите на живота.
Приведе се и с непозната досега нежност целуна челото й. Сякаш молеше за прошка. Изправи се и Айслин с въздишка затвори отново очи. Копнееше да го види и след като това стана, измъченото тяло настойчиво поиска своето. Вулфгар докосна меките й устни със своите и тихо напусна стаята.
Запъти се към обора и се изтегна в ухаещото сено край Хън. Верният му другар недоволно изпръхтя. Но Вулфгар не се разсърди и с усмивка промълви:
— Не ставай лош, Хън! Само една нощ ще преспя до теб!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Новороденото получи името Брюс. Айслин много му се радваше, защото беше будно и весело дете. Щом огладнееше, надаваше силен вик и майката бързаше да го постави на гърдите си.
Съмненията на Вулфгар така и не се разсеяха. Защото косичката на бебето си оставаше златночервена, което още повече подчертаваше тъмносините очи под нея.
Майда присъстваше на раждането, но после дълго време не се появи в залата. Ала винаги когато Айслин излизаше с малкия, старата жена ги придружаваше като сянка. Иначе влизаше в залата само когато Айслин или Вулфгар изрично я поканеха. Обикновено клечеше на прага и не изпускаше бебето от очи. В такива моменти изражението й ставаше замислено и изглеждаше почти разумно. Очевидно в съзнанието й се връщаха спомените от времето, когато майката на това дете беше малко момиченце и си играеше под покрива на голямата зала.
Айслин гледаше майка си и в сърцето й се промъкваше плаха надежда, че щастливите спомени и веселото гукане на детето постепенно ще я накарат да забрави ужасите на норманското нашествие и духът й ще се върне отново в настоящето.
Дългите, топли летни дни отиваха към края си и септемврийските нощи ставаха все по-хладни. Хората с радост гледаха богатата жътва. Вулфгар заповяда момчетата от селото да гонят дивеча от полето и с камъни и прашки да държат птиците по-далеч. Керуик обикаляше нивите до късно вечерта и записваше в книгите си очакваните добиви.
Мелничните камъни в Даркенвалд се въртяха, от сутрин до вечер, подкарвани от волове, които пристъпваха равномерно в широк кръг. Идваха много мъже от околните села, за да се снабдят с инструменти и разни занаятчийски пособия и ковачът Гевин не можеше да вдигне глава от работа. Късните плодове зрееха на топлото есенно слънце. Складовете и навесите бяха препълнени с богат плод. Всички бързаха да се запасят с изсушено и опушено месо, а от таваните на избите висяха огромни салами. Лордът получаваше своята част от всичко и хладните каменни помещения под залата скоро се препълниха със зимнина. Момичетата събираха грозде и всякакви плодове и скоро младото вино зашумя в бъчвите. Събраха меда от кошерите и го напълниха в глинени гърнета, покрити с тънък пласт восък. Останалият се преработваше на свещи. В залата винаги се намираше работа. Навсякъде миришеше на прясна кръв, защото животните, които не изглеждаха подходящи за разплод, се убиваха. Когато започваха да щавят кожите, се разнасяше миризма на танин. Пригодената за опушване стая не знаеше почивка. Жените неуморно соляха и опушваха месо.