Хайлан скоро блесна с познанията си в този вид дейност и не се спираше от сутрин до вечер. Затова се радваше, че момчето й се е сдобило с верен приятел в лицето на грамадния Суейн. Викингът го учеше на всичко, което е необходимо за един мъж. Запознаваше го с навиците на дивите гъски и всички останали птици и момчето скоро се научи да стреля само когато наистина си струваше да изхабиш стрела. Показа му пътеките и водопоя на животните и го научи да поставя примки и капани, с които да лови вълци и лисици. Скоро Майлс можеше и без чужда помощ да изкормва убитите от него животни, а майка му се радваше на топлите кожи, които момчето носеше в къщи.
Листата на дърветата се оцветяваха във всички нюанси на червеното и кафявото. По това време настъпи и първият лют студ. През деня Суейн трябваше да замине с поръчение за Крейгън и Майлс не знаеше какво да прави сам. Накрая тръгна да обходи примките и капаните, за да провери хванало ли се е нещо. Гоуейн го видя да изчезва по пътеката към блатото. Хайлан се сети за сина си едва когато всички седнаха да обядват.
Потърси го в оборите и когато й обясниха, че Суейн е заминал за Крейгън, ужасно се разтревожи. А като чу от устата на Гоуейн по какъв опасен път е поело момчето й, направо избухна в плач. Керуик скочи от масата и двамата с Гоуейн хукнаха към блатото. Земята замръзваше и следите едва личаха.
Въпреки това усилията им скоро се увенчаха с успех. Бързайки, Майлс беше попаднал в един от капаните, приготвен от Суейн за вълци и лисици. Тежък клон го беше притиснал в ледената вода на потока. Момчето беше лежало часове, без да може да се освободи.
Когато го откриха, в слабичкото телце почти нямаше живот. Мъжете побързаха да го измъкнат от водата и едва различиха думите, които излизаха от напуканите синкавочерни устни:
— Подхлъзнах се, не съм виновен, сър Гоуейн…
Увиха го в топлите си наметки и го понесоха към хижата на Хайлан. Сложиха го близо до огъня и съблякоха мокрите му дрешки. Хайлан натрупа дърва в огнището и покри сина си с всички възможни завивки и кожи, но тялото му непрекъснато трепереше. Керуик реши да повика Айслин, но Хайлан страхливо го възпря.
— Не искам онази вещица! — изплака тя. — Ще убие детето ми със злия си поглед. Аз сама ще се погрижа за него.
Минаваха часове. Момчето се тресеше от висока температура. Очите блестяха страхливо, защото дишането му причиняваше непоносими болки. Ала Хайлан упорито настояваше, че няма да приеме помощта на Айслин.
Вече се смрачаваше, когато Суейн се върна от Крейгън и узна за нещастието. Хукна като луд към хижата на Хайлан и загрижено коленичи до трескавото дете. Улови ръчичката му в голямата си лапа и се обърна към Гоуейн:
— Веднага доведете лейди Айслин!
— Не! Не позволявам! — избухна в плач Хайлан. — Тя омагьоса даже Вулфгар! Тя е вещица и не искам да пристъпва прага на дома ми!
— Не смейте да ругаете тази светица — изръмжа ядно Суейн. — Не ме интересува, че сърцето ви е пълно със злоба. Аз обичам това момче и виждам, че ще умре, ако не я повикаме. Затова отивам да я доведа и вие няма да ми попречите. Махайте се от пътя ми!
Айслин лежеше на пода пред огъня и си играеше с малкия Брюс. Вулфгар се беше отпуснал на голямото кресло и с нежност ги наблюдаваше. Жената лежеше по гръб и малкият се търкаляше отгоре й с радостни викове. Силното тропане по вратата го уплаши. Айслин седна и успокояващо го притисна до гърдите си, докато Вулфгар покани късния гостенин.
На прага застана задъханият Суейн.
— Простете ми, лейди Айслин — изпъшка той, — ала малкият Майлс падна във водата и сега има треска. Не може да си поеме въздух. Страх ме е, че ако не дойдете, ще се случи най-лошото.
Айслин скочи на крака и умолително изгледа Вулфгар. Рицарят пое детето от ръцете й.
— Погрижете се за малкия, Вулфгар. Не мога да го взема с мен. Ако заплаче, пратете да повикат Мидред.