Преди мъжът да се е опомнил, Айслин се уви в топла наметка, събра във вързоп лекарствата си и хукна навън след Суейн.
Вратата се затвори с трясък и Вулфгар страхливо изгледа малкото същество в ръцете си. Бебето любопитно посегна към връзките на ризата му и по личицето му се изписа задоволство. Норманинът предприе плах опит да го полюлее в ръцете си, както беше виждал да прави Айслин, но малкият не се почувства добре на коравите гърди на баща си. Тихо хленчене го накара да спре. Мъжът въздъхна и внимателно се отпусна в големия стол. Брюс се почувства по-добре и отново се зае да изследва облеклото на баща си. Първо задърпа широките ръкави, после развърза връзките на долната риза.
Айслин отвори вратата на малката хижа и се озова лице в лице с Хайлан, която размахваше насреща й запален хвойнов клон, с който се гонеха демоните. Без да й обръща внимание, младата лейди я бутна настрани и се отпусна до леглото на болното момче. Хайлан посегна да я сграбчи за рамото, но втурналият се след нея Суейн с такава сила я дръпна, че тя се строполи на земята и остана да седи така с широко отворени от ужас очи.
Без да губи нито миг, Айслин събра няколко въглена в плосък съд и ги постави близо до главата на момчето. Изсипа отгоре им стомна с вряща вода и когато се надигна пара, прибави няколко сухи билки и гъста, белезникава паста от донесената фиола. Скоро хижата се изпълни с тежък аромат на билки, който дразнеше носа и очите. Айслин разбърка мед с няколко шипки жълт прах и допълни чашата с билковата смес. Повдигна внимателно главата на трескавото дете и изсипа в устата му няколко лъжици от приготвеното питие. Гъвкавите й пръсти започнаха да масажират гърлото му, докато течността премина през него. После отново положи момчето на възглавницата и охлади с влажни кърпи парещото челце.
Остана до постелята му цяла нощ. От време на време Майлс почваше да се мята неспокойно и тя веднага налагаше челото и гърдите му с влажни кърпи. Когато дишането му ставаше тежко и накъсано, натриваше шията и горната част на тялото му с донесения мехлем. На няколко пъти задряма от изтощение, но при най-малкото движение на пациента си скачаше и отново се заемаше с него.
На зазоряване Майлс отново се разтрепери и започна тежко да пъшка. Айслин нахвърля отгоре му нови завивки и кожи и нареди на Суейн да разпали още по-силно огъня. Лицето на детето пламна като огън, дишането му стана шумно и нередовно. Слабичките гърди конвулсивно се вдигаха и спускаха.
Хайлан, която не смееше да пристъпи по-близо, сплашена от заплашителните погледи на Суейн, коленичи и зашепна тиха молитва. Айслин също тайно се помоли Бог да й помогне. Така измина още един мъчителен час.
Светлият ден блесна в капаците на прозорците. Айслин се приведе над леглото на детето и ръцете й побеляха от напрежение. На горната му устна се образува мокра ивица, по челото избиха ситни капчици пот. Айслин сложи ръка на гърдите му и усети лепкава влага. Скоро потта изби от всички пори на детското тяло. Постепенно лицето му възвърна цвета си. Дишането стана равномерно и скоро Майлс потъна в дълбок сън.
Айслин се надигна и започна да събира лекарствата и билките си. Хайлан не сваляше от нея зачервените си от безсъние очи. Треперещите устни мълвяха нещо несвързано.
— Майлс ще продължи да радва живота ви — промърмори с тон на крайно изтощение Айслин. — Аз ще се прибера и ще се опитам да поспя…
Излезе навън и неволно затвори очи, заслепена от яркото слънце. Суейн посегна към ръката й и я поведе към господарския дом. Без да си кажат дума, двамата знаеха, че тази нощ е прибавила още един камък към дружбата, която ги свързваше завинаги.
Айслин внимателно открехна вратата и смаяно се вгледа в дълбоко заспалите Брюс и Вулфгар. Малкият беше заровил ръчичка в гъстата коса на баща си, крачетата му се опираха в мощното мъжко рамо. Младата жена се разсъблече, захвърли небрежно дрехите си и уморено се отпусна в топлото легло. Когато прегърна малкото телце, Вулфгар стреснато скочи и посегна към детето. Айслин се усмихна, преливаща от нежност, после уморено се отпусна настрана и потъна в дълбок сън.
След около седмица Хайлан плахо пристъпи към Айслин, която тъкмо кърмеше сина си. В залата нямаше никой. Мъжете се занимаваха с обичайните си задължения, а жените приготвяха обяда.
— Милейди… — започна плахо Хайлан и смутено замлъкна. — Милейди — заговори отново, — най-после проумях, че съм била ужасно несправедлива към вас. Повярвах в коварните лъжи на друга жена и дълго ви смятах за вещица, която не заслужава щастието си. Правех какви ли не опити да ви отнема съпруга. — Отново спря и в очите й се появиха сълзи. — Ще ми простите ли, милейди? Толкова съм ви задължена. Никога няма да успея да ви се отплатя, че спасихте момчето ми.