Скоро Вилхелм изпрати съобщение, че войската му е задържана от холера. Вулфгар получаваше задачата да задържи завзетите земи, докато войската е в състояние да потегли отново. Въпреки че норманинът не промълви нито дума, Айслин имаше усещането, че почти се зарадва на полученото нареждане. Обичаше да го наблюдава незабелязано и все повече се убеждаваше, че има насреща си човек, способен да се справи с всяка ситуация.
Когато вечер залостваше вратата на спалнята, Вулфгар забравяше всичко останало и посвещаваше цялото си внимание на Айслин. Тъмносивите очи следяха всяко нейно движение, и то с такова внимание, че пръстите й почваха да треперят.
Увита в дебелите вълчи кожи, младата жена много добре усещаше, че рицарят остава до късно през нощта буден и я наблюдава.
Една нощ се събуди, треперейки от студ. Надигна се и се отправи към камината с притиснати до гърдите ръце. Чу нечие движение зад себе си и стреснато се обърна. Вулфгар скочи от леглото и бързо се приближи. Голото му тяло беше само неясна сянка в мрака.
— Студено ли ви е? — попита.
Айслин кимна. Зъбите й тракаха. Мъжът грабна голямата кожа от леглото си и я уви около голите й рамене. После пристъпи към огъня и разбърка с дългата маша тлеещата жарава. Нахвърля трески и тънки клони и изчака пламъците да лумнат с нова сила. После отиде при нея, коленичи и отключи веригата. Захвърли я настрани, надигна се и я погледна право в очите. Осветени от трепкащите пламъци, чертите на лицето му изглеждаха изсечени от стомана.
— Ще се задоволя с честната ви дума, че няма да ми избягате. Давате ли я?
— Разбира се — кимна Айслин. — Къде бих могла да отида?
— Тогава сте свободна.
Младата жена се усмихна с благодарност.
— Мразех веригата.
— Аз също — отговори рязко той и побърза да се пъхне в топлото тегло.
След тази нощ Айслин можеше да се движи свободно навсякъде. Обикаляше селището, без да я следват стражи. Ала в деня, когато се върна Рейнър и се запъти право към нея в двора на замъка, развеселено установи, че все пак продължават да я охраняват. Двама от норманите на Вулфгар веднага се завъртяха наблизо.
— Не стига, че непрекъснато ме праща надалеч с все нови и нови задачи, ами и продължава да ви пази като куче — изръмжа Рейнър. — Май го е страх да не ви загуби.
Айслин изкриви устни в подигравателна усмивка.
— Вероятно много добре знае на какво сте способен, сър Рейнър.
Мъжът й хвърли мрачен поглед.
— Вие очевидно се чувствате отлично, демоазел. Нима господарят ви е толкова добър любовник? Не мога да повярвам. Винаги съм знаел, че предпочита красиви момчета.
Очите на Айслин се разшириха с добре изиграна невинност.
— О, сър, сигурна съм, че се шегувате! Никога не бях срещала толкова пламенен и умел любовник. — Видя как Рейнър ядно стисна устни и се наслади на играта си. Продължи с тих, засрамен глас: — Не бих искала да го казвам, ала ще ви призная, че съм напълно в негова власт.
Лицето на Рейнър се вкамени.
— Та той изобщо не е красив.
— Защо смятате така? Никак не съм съгласна с вас. Всъщност едното няма нищо общо с другото, не мислите ли?
— Правите ме на глупак! — изрева Рейнър.
Айслин се усмихна с нежно съчувствие.
— О, сър! Уверявам ви, че не е така. Зная, че нямате много време, затова не очаквам да останете и да ме изслушате, докато ви обясня защо жената предпочита един определен мъж за свой господар.
В този миг по уличките на селището изгърмяха копита. Двамата се обърнаха и видяха Вулфгар и хората му, които влязоха в галоп в двора. С мрачно лице норманският рицар спря коня точно пред тях. Слезе и предаде юздите в ръцете на Гоуейн, един от младите воини. После се обърна към новопристигналия.
— Много скоро се върнахте.
— Да — отговори сърдито Рейнър. — Обходих целия север, както ми заповядахте, но без всякакъв резултат. Англичаните са се барикадирали в къщите и градовете си. Не е възможно да се разбере какво правят зад високите градски стени. Вероятно просто се забавляват по цял ден с жените си, както вие с тази тук…
Вулфгар хвърли развеселен поглед към Айслин, която поруменя до корена на косата си.
— Впрочем, тя твърди, че сте необикновен майстор в любовната игра — продължи с високо вдигнати вежди Рейнър, без да сваля очи от него.
Вулфгар се усмихна с мека ирония.
— О, така ли казва? — С естествен жест сложи ръка на рамото на Айслин и помилва меките къдрици на тила, въпреки че много добре усети как тялото й се скова. Усмивката му стана още по-широка. — Тя също ми доставя всички възможни удоволствия.
— А аз ви казвам, че лъже — изръмжа сърдито Рейнър.