Вулфгар се изсмя.
— Защото с вас беше друго, нали? Като всяка достойна дама тя иска да бъде спечелена с нежност.
Рейнър не можа да се сдържи:
— Но тя няма нищо общо с малките момчета, Вулфгар.
Айслин почувства гневната хватка на мъжките пръсти, но както винаги, Вулфгар успя да запази самообладание и в гласа му нямаше и следа от вълнение.
— Не бива да се самозабравяте, приятелю. Не съм предполагал, че желаете тази жена дори с цената на живота си. Ала ви прощавам, защото тя заслужава дързостта ви. Може би, ако бях във вашето положение, и аз щях да се държа по същия начин. — Ръката му се плъзна към талията на Айслин в нежна милувка. Притегли я по-близо до себе си и продължи: — Съветвам ви да потърсите Хлин. Защото утре рано-рано ще ни напуснете, за да продължите службата си под командата на херцога. Не ви остава много време да задоволите жаждата си.
С тези думи Вулфгар се завъртя на токовете си и повлече Айслин след себе си по стълбите. Когато влязоха в салона, все още окованият в ъгъла на кучетата Керуик вдигна очи към тях. Лицето му се разкриви от ревност и омраза. Видя нежната им прегръдка и едва не изплака от болка, когато норманинът с жест на собственик потупа Айслин по закръгленото задниче, преди да я пусне да си върви. Затвори очи и не можа да забележи как момичето сърдито се извърна и хукна нагоре по стълбите.
Вулфгар пристъпи към Керуик.
— Слушай, малки саксонецо, ако разбираше езика ми, щях да те поздравя за добрия вкус. Ала ти и Де Март сте ужасно неразумни. Желаете това момиче дори с цената на живота си, макар че то безучастно ви отблъсква. А много по-добре би било да не се доверявате на жените. — Наля си бира в големия рог и го надигна, сякаш вдигаше тост в чест на окования. — Жени! Вземай ги и им се наслаждавай. После ги остави и тръгни по пътя си. Никога не ги дарявай с любовта си. Получих този горчив урок още като малко момче.
Обърна се и тръгна нагоре по стълбата. С учудване установи, че спалнята е празна. Разсърди се, защото не можеше да предвиди какъв номер му е погодила този път англичанката. Ясно беше, че искаше да си отмъсти на Рейнър, но да бъде проклет, ако и той се поддаде на номерата й!
Закрачи с твърди стъпки към стаята на майка й и блъсна вратата. Айслин чу влизането му и изненадано скочи. Беше във ваната. покри с ръка голите си гърди, а Хлин, която тъкмо доливаше гореща вода, едва не изпусна тежкото ведро. Притисна се плахо в ъгъла, докато Вулфгар пристъпи напред и безцеремонно изгледа Айслин. Младата жена отговори на погледа му с потъмняло от гняв лице.
— Недоволен ли сте от нещо, милорд? — попита дръзко тя.
Вулфгар се усмихна и бузите й още повече потъмняха.
— Не, демоазел, даже напротив.
Побесняла от гняв, Айслин побърза да се потопи под водата, която се разплиска на всички страни. Очите й се впиха в неговите, изпълнени с недоволство и укор. Непринуденото му държание целеше да покаже пред Хлин, че двамата са любовна двойка.
Вулфгар посочи слугинята.
— Рейнър има нужда от нея.
— Аз също. Тя ще остане тук — отговори дръзко Айслин.
— Много странно — проговори подигравателно норманинът. — Я ми кажете, демоазел, вие май не можете да понесете мисълта, че Рейнър де Март ще се забавлява с друга жена, а? Затова ли не пускате момичето?
Айслин го изгледа още по-сърдито.
— Нека Де Март се забавлява колкото си иска с норманските си мръсници, но аз не желая Хлин да бъде изложена на жестокостта му. Той само я наранява и ако в сърцето ви има поне капчица милост, няма да я оставяте на грубостите му.
— Женските грижи и тревоги никак не ме засягат — сви рамене Вулфгар. После протегна ръка и попипа медноцветните къдрици.
— Това вече го знам — изсъска Айслин.
Хлин се сви страхливо в ъгъла и Вулфгар недоволно попита:
— Защо ме гледа като подплашено зайче? Кажете й, че съм избрал господарката й за леглото си, не нея!
Айслин хвърли поглед към треперещото момиче.
— Господарят няма да ти стори нищо лошо, Хлин — преведе думите му тя. — Може би ще успея да го накарам да те вземе под своя защита. Успокой се сега. Няма от какво да се боиш.
Безцветното русо момиче се поизправи, ала продължи да гледа страхливо към едрия норманин.
— Какво й казахте? — попита Вулфгар.
Айслин се надигна от ваната, правейки се, че не забелязва жадния му поглед, и посегна към голямата кърпа, за да прикрие голотата си. Уви стройното си тяло и застана пред него.
— Казах, че няма да й сторите зло — отговори тихо тя. — Точно както заповядахте.
— Много ми се иска да владея езика ви, за да съм сигурен, че не ме правите на глупак.
— Мъжът сам се прави на глупак. Никой не може да го измами, ако той сам не го допусне.