— Не само сте красива, ами и умна — промърмори ядно норманинът. Пръстите му се плъзнаха по мократа гола ръка. Айслин го изгледа умолително. Беше толкова близо до нея, че бедрото й се притискаше в неговото. Близостта му я правеше слаба и несигурна. Мъжкото тяло веднага реагира. Вулфгар трябваше да стисне юмруци, за да устои на изкушението да я грабне в прегръдките си. Знаеше, че Хлин ги наблюдава внимателно, и се учуди, че въпреки присъствието й страстта заплашваше да го завладее без остатък. Благодари на Бога, че все още носеше желязната ризница, защото тънката кърпа около голото тяло на Айслин само още повече го съблазняваше. Успя да се пребори с изкушението само благодарение на желязната си воля.
— Моля ви, милорд — прошепна Айслин. — Казахте, че сме само роби. Можете да дадете Хлин на когото си искате. Ала ви умолявам — бъдете добър с нея. Тя винаги ми е служила честно и усърдно. Не я унижавайте до положението на проститутка, която трябва да изпълнява желанията на всеки мъж. И в нейното сърце има чувства. Бъдете милостив, моля ви.
Вулфгар я изгледа с мрачен поглед.
— Пак ли просите за нечий живот, Айслин? Ще бъдете ли готова да споделите леглото ми, за да предпазите това момиче от близостта на Рейнър?
Айслин си пое дълбоко въздух.
— Не, Вулфгар. Просто ви моля, нищо повече.
Вулфгар я изгледа пронизващо.
— Изисквате всичко, ала не сте готова да дадете нищо от себе си. Първо се застъпихте за онзи Керуик, сега и за някакво си слугинче. Кога най-сетне ще поискате нещо за самата себе си?
— Нима животът ми е в опасност? — попита тя с очи, впити в лицето му.
— Ами ако е така? — промълви изпитателно той.
— Мисля, че дори тогава няма да се съглася да продам тялото си — отговори бавно и отмерено тя.
— Ще дойдете ли по свое желание, ако ме обичате? — попита тихо Вулфгар.
— Ако ви обичам? — повтори тя. — Любовта е всичко, с което мога свободно да разполагам. Рейнър ми отне онова, което бях решила да запазя за съпруга си, ала любовта е най-големият дар, който мога да дам или да откажа единствено по волята на сърцето си.
— Обичахте ли Керуик?
Младата жена замислено поклати глава и искрено отговори:
— Не. Никого не съм обичала.
— Аз също не съм обичал никоя жена — отговори Вулфгар. — Желал съм десетки.
— Аз не желая никой мъж.
Ръката му помилва нежната буза, после се плъзна надолу по шията й. Почувства треперенето й и подигравателно се изсмя.
— Не ми се вярва сънищата ви да са толкова добродетелни, демоазел.
Айслин гневно впи очи в неговите. На устните й напираше поредният дързък отговор, но Вулфгар побърза да ги заключи с пръст.
— Нека Хлин се грижи за вас, докато Рейнър потегли оттук утре сутринта. Той няма да я търси дълго. Скоро ще се задоволи с първото срещнато момиче. А вас моля да се държите близо до мен, заради своята собствена безопасност. Всеки вижда, че Рейнър изгаря от желание да ви има. Моите воини никога няма да ви докоснат, но от него може да се очаква най-лошото. Скоро ще оцените сигурността на общата ни спалня. Не разчитайте само на собствените си сили.
Айслин се усмихна и край устните й се очерта прелестна трапчинка.
— Аз, разбира се, напълно осъзнавам колко съм защитена от вашата близост и великодушие, милорд. Макар че не спя с вас, а само до вас.
Вулфгар се изсмя като същински дявол и се запъти към вратата.
— Скоро ще оцените и последното предимство, скъпа, бъдете сигурна в това.
На вечерята Айслин зае обичайното си място до Вулфгар. Рейнър се настани от другата й страна. Когато се обърна към Вулфгар, за да го попита нещо, очите на черния рицар направо погълнаха стройното й тяло и спряха запленени върху нежната шия, по която се виеха светли кичури. В слабините му лумна буен пламък. Приведе се към нея и зашепна:
— Той ме праща при Вилхелм, за да ме отдалечи от вас, но аз скоро ще се върна. — Пръстите му помилваха копринения ръкав. — Мога да ви предложа много повече. Семейството ми е влиятелно и ще ме подкрепи. Елате с мен, няма да съжалявате.
Айслин сърдито отблъсна ръката му.
— Моят дом е Даркенвалд. Не ламтя за други богатства.
— Значи ще ви има онзи, които е господар на Даркенвалд? — изгледа я изпитателно Рейнър.
— Домът ми е собственост на Вулфгар, аз също — отговори студено тя, желаейки да приключи разговора. Рейнър се облегна назад в креслото си, премисляйки отговора й.
След вечеря Вулфгар трябваше да напусне за кратко време залата и Айслин предпочете да се оттегли в спалнята. Ала Рейнър вече я дебнеше, скрит в сянката край вратата. Изскочи от скривалището си и застана плътно пред нея. Айслин спря като вцепенена. Рицарят протегна ръце и я сграбчи в обятията си.