— Вулфгар е много непредпазлив по отношение на вас — промърмори дрезгаво той.
— Не би могъл да предвиди, че ще се проявите като дързък глупак — отговори ледено тя, опитвайки се да се изтръгне от прегръдките му.
Рейнър със задоволство плъзна ръка по закръглените гърди, после я притисна към бедрото й.
— Никога не бях помислял, че споменът за една жена ще ме мъчи ден и нощ — прошепна задавено той.
— Желаете ме само защото станах собственост на друг — отговори предизвикателно тя. После с все сила го блъсна. — Пуснете ме! Потърсете си друга да задоволи похотта ви.
— Не мога да намеря жена като вас — промърмори той със заровено в косите й лице. Посегна зад гърба й и блъсна вратата на спалнята. — Оня глупак Вулфгар нека се занимава с конете и воините си! Вашел обеща да пази пред вратата и веднага да съобщи за завръщането му. Едно леко почукване, и готово. Хайде, гълъбице, не бива да губим време!
Айслин вдигна ръце и впи нокти в лицето му. Рейнър я сграбчи за китките, изви ръцете й на гърба и я повлече към леглото. Лицето му се разкриви в сатанинска усмивка.
— Честна дума, лисичке, вие сте дяволско създание! Нямате нищо общо с онова просто селянче, което ми определи Вулфгар.
При мисълта за съперника от гърлото му се изтръгна зъл смях. Затвори вратата с крак и отново се изсмя.
— Вие сте една пълзяща гадина! Подла змия! — изплака Айслин. — По-скоро ще умра, но няма да ви принадлежа отново!
— Много се съмнявам, гълъбице. Няма как да предизвикате смъртта си в следващите няколко минути. По-добре се примирете със съдбата си и аз ще се отнеса към вас с цялата си нежност.
— Никога! — изкрещя сърдито тя.
— Тогава сама сте си виновна — отговори гневно той.
Хвърли я на леглото и преди Айслин да успее да се претърколи настрани, легна отгоре й. Младата жена се отбраняваше отчаяно — като диво животно, заплашено от залавяне. Извиваше тялото си под неговото, опитваше се да го отхвърли от себе си. Молеше се само да и стигнат силите. Вулфгар скоро щеше да бъде тук.
Ала бързо осъзна, че няма да успее да запази достойнството си. Рейнър задърпа одеждите й и разголи потръпващите от отвращение млади гърди. Впи устни в розовото зърно и цялото й тяло се потърси от допира на горещия му език.
— Щом делиш постелята с онзи глиган, непременно ще оцениш удоволствието, което може да ти достави един изискан и опитен любовник — мълвяха задъхано устните му.
— Несръчен грубиян — изсъска тя. — В сравнение с него сте немощен хлапак.
В този миг на прага на спалнята се чу шум. Рейнър изплашено се надигна и остана така с отворена уста. Айслин също се изправи и в този миг вратата се разтвори с трясък. Вулфгар застана широко разкрачен на прага, стиснал в ръка врата на хленчещия от болка Вашел. Захвърли младежа вътре и затисна с ботуш гърба му със спокойното достойнство на победител.
Очите му се насочиха към свилата се на леглото жена. Разбра, че е пристигнал тъкмо навреме. Айслин побърза да притисне с ръка разголените си гърди и да спусне гуната над дългите бели бедра. Мрачният поглед на Вулфгар продължи към побледнелия от уплаха Рейнър.
— Нямам обичай да убивам мъжете заради жени — започна със заплашително спокойствие той, — ала вие, сър Де Март, непрекъснато поставяте на изпитание търпението ми. Нима се съмнявате, че умея да защитавам собствеността си? За щастие Суейн ми съобщи, че е забелязал скрития пред спалнята ми Вашел, а това означаваше, че сте замислили нещо лошо. Ако бяхте сторили нещо на тази жена, нямаше да преживеете утрото.
Вулфгар се обърна и с отмерен жест повика Суейн. Айслин се надигна и с благодарност се усмихна на мощния викинг, който издърпа Рейнър от леглото. Черният рицар безпомощно се извиваше в желязната му хватка.
— Хвърли го в кочината — заповяда Вулфгар, после презрително посочи Вашел. — После вземи този тук и го метни отгоре му. Там ще бъдат в подходящо общество и ще имат време да размислят колко с опасно да посягат към чужда собственост.
Суейн бързо свърши работата си. Вулфгар затвори вратата след него и се обърна към Айслин. Беше възнаграден с ослепителна усмивка на благодарност, но когато пристъпи към леглото, тя побърза да избяга.
— След това унизително преживяване сър Рейнър непременно ще поиска да ви убие — проговори с усмивка тя. — Нанесохте унищожителен удар на гордостта му, без дори да вдигнете меча си. Не смеех и да мечтая, че за честта ми ще бъде отмъстено по толкова бърз и решителен начин.
Вулфгар не сваляше очи от нея, когато мина покрай него с гордата осанка на кралица, притиснала ръце пред разкъсаната гуна.