Пристъпи зад него и меко положи ръка върху неговата. Очите й молеха за прошка.
— Езикът ми е остър и лесно причинява рани. Често са ме укорявали за този порок. Простете ми, моля ви. Не биваше да събуждам отдавна погребаните тъжни спомени.
Вулфгар нежно помилва бузата й.
— Признавам, нямам доверие на жените. — Усмихна се принудено и добави: — Често ме обвиняват за това.
Очите на Айслин се впиха в неговите с искрена нежност.
— Всичко става все някога за първи път, милорд. Нека изчакаме.
ГЛАВА СЕДМА
Отраженията на пламъците танцуваха върху бляскащото острие на меча, когато Вулфгар го вдигна и опита с палец остротата му. После отново се приведе над оръжието, за да заглади грапавините. Силните мускули на гърба ритмично се вдигаха и отпускаха и опъваха загорялата от слънцето кожа. Прекрасна гледка за Айслин, седнала на мястото си в края на леглото с ръкоделие в ръце. Беше облечена само в тънка долна риза и разпуснатите медноцветни коси я загръщаха като огнена мантия. Приличаше на викингска девойка от стари времена. Отхапа последния конец и внезапно се почувства като истинско викингско момиче — диво и неудържимо. Ей сега щеше да скочи и да се сгуши до този блестящ гладък гръб, да обгърне с ръце врата му и…
Неволно се засмя, като си представи какво ще стане после.
При звука на веселия й смях Вулфгар въпросително вдигна очи и младата жена побърза да сведе очи над работата си.
От устните на мъжа се изтръгна тихо проклятие. Вдигна палец и показа малката рана, от която капеше светла кръв.
— Нараних се заради доброто ви настроение — пошегува се той. — Нима видът ми ви развеселява?
— Не, милорд — отговори Айслин и цялата се изчерви. Чудеше се на самата себе си. Нима наистина се чувстваше добре в компанията на този човек? Нима все повече се превръщаше във влюбена глупачка, вместо да си остане жадна за отмъщение лисица?
Вулфгар отново се зае с оръжията си. Айслин посегна към следващата дреха за изкърпване. Леко почукване на вратата смути тази почти семейна идилия. Вулфгар отговори и в спалнята се вмъкна Майда. Старицата се поклони кратко пред лорда, после приседна до дъщеря си и зашепна:
— Как прекара деня си, дете? Не те видях никъде. Хората от града потърсиха помощта ми за някои ранени и страдащи.
Вулфгар се приведе с презрително ръмжене към острието на меча си и продължи внимателно да го заглажда. Женски приказки! Айслин обаче учудено вдигна очи, защото знаеше, че майка й вече не с занимава с лекуване на болести. Тя явно целеше да отклони вниманието на Вулфгар. След известно време старата понижи още повече глас и заговори на саксонски:
— Той не те оставя нито минута без охрана, нали? Цял ден се мъча да се доближа до теб, но норманите не те изпускат от очи.
Айслин направи кратък жест с ръка, за да я накара да замълчи. Хвърли уплашен поглед към Вулфгар, ала майка й заклати глава.
— Този груб чужденец не разбира нито дума от мекия саксонски език. — После възбудено продължи: — Чуй ме, Айслин. С Керуик сме подготвили бягството си. Очакваме да се присъединиш към нас, когато луната се скрие зад облак. — Не обърна внимание на изплашения поглед на дъщеря си и отново зашепна: — Ще напуснем този затвор. Ще се отправим на юг, където народът ни е свободен и имаме роднини. Там ще изчакаме събирането на нова войска, с която ще се завърнем в родните си места, за да ги освободим от тези варвари.
— Не правете това, мамо, умолявам ви! — Айслин напразно се опитваше да обуздае треперенето на гласа си. — Норманите са безброй, патрулите им непрекъснато обикалят наоколо. Ще ни погнат като разбойници и много скоро ще ни заловят. Само си помисли какво ще сторят този път с Керуик.
— Не мога другояче — изсъска Майда. — Не понасям гледката на собствената си земя, сгърчена под норманския ботуш. Още повече ме боли, че съм принудена да наричам „милорд“ това проклето копеле…
— Недей, мамо, лудост е това, което си замислила — възрази по-уверено Айслин. — Щом сте толкова твърдо решени, бягайте, ала не искайте това и от мен. Не мога да го сторя. Не и докато народът ни стене под игото на норманския херцог. Освен това нашият лорд е изпълнен с искрено съчувствие към англичаните и е готов на известни отстъпки. Ще си ги извоюваме, макар и с упорита борба.
Майда видя нежността, изписана в очите на дъщеря й, и подигравателно изшептя:
— Значи моята собствена плът и кръв, моята мила и добра дъщеря е дарила сърцето си на това норманско копеле и заради него изоставя целия си народ на произвола на съдбата!