— Милорд, моля ви, милорд! — Айслин отчаяно се опитваше да се изтръгне от ръцете му. Усещаше в гърба си изпитателния поглед на Рейнър. — Монахът!
Подкрепен от одобрителните викове на няколко местни хора, дългополият духовник отново се осмели да се обади:
— Дойдох да благословя гробовете, милорд. Ала имам чувството, че се нуждаете от услугите ми и по друг повод. В този почтен град няма божи служител. А доколкото разбрах, с много момичета са се отнесли не по най-добрия начин и с омъжени жени също. Църквата не бива да приема с леко сърце подобни неща. Грешниците трябва да се разкаят за извършеното насилие. Мисля, че е редно да изплатите известна сума като обезщетение за годениците и съпрузите на засегнатите.
Вулфгар вдигна вежди и развеселено изгледа божия служител, който продължаваше с неотслабващо усърдие:
— А що се отнася до страдащите, милорд, аз ви моля да заповядате на мъжете, които са отговорни за това зло дело, да отведат момичетата пред олтара…
— Спрете дотук, отче. — Вулфгар заповеднически вдигна ръка. — Струва ми се, че като получат обезщетение за годениците и съпругите си, мъжете ще ги признаят за леки момичета. А кой би желал да изложи на присмех честта на жена си? Освен това би трябвало да им се дадат значителни суми. Дори и най-богатата корона ще стигне до просешка тояга, ако трябваше да плаща такива обезщетения. Аз самият не съм нищо повече от един беден рицар. А що се отнася до женитбата — моите хора са войници. — Той посочи наобиколилите го мъже и продължи: — Те са създадени за военния занаят и нямат желание да клекнат пред печката до скута на жените си. Щом прозвучи бойният вик, стават и излизат от къщи. Някои ще оставят костите си по бойните полета и жените ще останат сами с цяла дузина деца. Така че доброто ви намерение ще се обърне против тях, отче. Не, уважаеми, нека носят кръста си сами. Да се надяваме, че времената ще станат по-добри. Не ми се вярва положението да се влоши още повече. Освен това не съм в състояние сам да поправя стореното зло.
— Добре, милорд. — Монахът нямаше намерение да се предава. — А как стои въпросът със самия вас? Подариха ви тези земи и се ползвате от благоволението на херцога. Сигурен съм, че няма да оставите това бедно момиче да плаща за неща, за които не носи отговорност. Вашата рицарска клетва ви задължава да защитавате слабия пол. Мога ли да смятам, че ще я направите своя жена?
Вулфгар още повече се намръщи, докато Рейнър отметна глава назад и избухна в зъл смях.
— Не, отче, нищо не бива да приемате — отговори тихо Вулфгар. — Рицарската клетва не ме задължава да сторя нищо такова. Впрочем, аз съм незаконнородено дете и не мога да изисквам от нежните женски уши да слушат намеци и грубиянски шеги, отправяни към мен от бездушни и глупави люде. — И той отправи остър поглед към Рейнър. — Съдбата ми е отредила да получавам болезнени удари и жестоки рани именно от устата на слабия пол, който уж се слави с меко сърце, нежност и гореща майчина любов. Не съм готов да дам на жените повече от онова, което заслужават. Запазете укорите за себе си, отче, защото сърцето ми не знае милост.
Обърна се и тръгна към стълбата, ала монахът все още не го оставяше на мира.
— Щом не искате да я вземете за съпруга, лорд Вулфгар, тогава поне й върнете свободата. Годеникът й държи на дадената дума и е готов да я отведе пред олтара. — И посочи към побледнелия Керуик, застанал наблизо.
— Не! Да не съм чул повече нито дума! — изръмжа ядно Вулфгар. Ръцете му трепереха. Едва успя да запази самообладание. — Тук аз съм господар. Всичко по тези земи ми принадлежи. Не поставяйте на изпитание добрата ми воля. Вървете и благословете гробовете. Нали затова ви повиках. Всичко друго оставете на мен.
Монахът разбра, че е безсмислено да продължава, и устата му тихо произнесоха някаква молитва. Нито Айслин, нито Рейнър посмяха да предизвикат отново Вулфгар.
ГЛАВА ОСМА
След като монахът привърши с освещаването на гробовете, Айслин се качи в спалнята. Искаше й се да остане сама. Ала когато влезе, завари Вулфгар, застанал до прозореца, загледан мрачно в далечината. В ръка държеше свитъка, предаден му от Рейнър. Пред огъня стоеше Суейн. Когато вратата се отвори, двамата се обърнаха. Айслин плахо се извини и понечи да се оттегли.
Вулфгар поклати глава.
— Останете тук. Вече сме готови.
Младата жена колебливо пристъпи в стаята. Почувства погледите на двамата мъже върху себе си и се изчерви. Обърна им гръб и остана неподвижна.
Вулфгар продължи разговора със Суейн.
— Предавам всичко в твои ръце.