— Наистина ли, милорд? Дори не подозирах, че могъщ рицар като вас се бои от езика на едно бедно момиче като мен.
— Милорд! Милорд! — имитира я подигравателно той. — Вече ви казах как ми е името. Какво ви пречи да го използвате?
Айслин гордо вдигна глава.
— Аз съм ваша робиня. Нима наистина ще позволите на робите си да ви наричат по име?
— Заповядвам ви, скъпа — усмихна се Вулфгар и галантно се поклони, сякаш се намираше пред кралица.
Айслин величествено кимна.
— Е, добре, щом ми заповядвате… Вулфгар.
Мъжът пристъпи към нея, сложи ръце на раменете й и я принуди да посрещне погледа му.
— Вие сама избрахте ролята на робиня. Аз исках друго. Но ви позволявам да правите каквото си искате, стига само да задоволявате напора на страстта ми.
Устните му се впиха в нейните и задушиха в зародиш всяка съпротива. Айслин разтвори устни и посрещна жадната целувка. Главата й се замая. Опита се да се освободи, ала ръцете му я притискаха в железен обръч. Устните му се отделиха от нейните и се спуснаха надолу по врата й. Хълбоците му я притискаха с все сила и Айслин разбра, че няма да устои дълго на тази страстна прегръдка. Отчаяно се опита да запази самообладание.
— Милорд… Вулфгар! Боли ме! — проплака тя, ала устните му покриха лицето и шията й с леки целувки и я принудиха да замълчи. Простена и отметна глава назад. — Пуснете ме — помоли тя, разгневена повече на себе си, отколкото на него. Тялото й отказваше да се подчинява. — Моля ви, пуснете ме!
— Не — промърмори мъжът и я притисна още по-силно до себе си. Устните му се плъзнаха към гърдите й и изгориха нежната кожа дори през плътната вълнена гуна. Мушна ръце под коленете й и въпреки сърдитите й протести я отнесе на леглото.
Положи я внимателно и започна да я разсъблича. Косата й се разстла като огромно копринено ветрило върху вълчите кожи. Вулфгар се отдели от нея за момент и нетърпеливо се разсъблече. Пламтящите му очи изследваха всяка подробност на тялото й.
— Не е прилично! — изплака Айслин и бузите й пламнаха. В ярката светлина на деня мъжът се възправяше пред нея в цялата си мощ. Приличаше на бронзов воин от езическите легенди, диво и въпреки това великолепно същество, което трябваше да улови и задържи до себе си завинаги. — Посред бял ден! — пошушна засрамено тя.
Вулфгар тихо се изсмя и полегна до нея.
— Не се грижи за това. В бъдеще няма да имаме тайни един от друг…
Ръката му с възхищение се плъзна по меките линии на тялото й, което потръпваше при всяка милувка. Тази кожа беше по-мека и фина от най-тънкото кадифе! Айслин почувства, че няма да може да го удържи. Милувките му я изгаряха. Ала беше твърдо решена да не показва бушуващата в сърцето й буря, да го остави да прави каквото си иска, да лежи под него напълно безучастна.
Когато му дойде времето, мъжът утоли жаждата си, без да се съобразява особено с нея. Едва когато се успокои и се отдели от нея, Айслин срещна отчуждения му поглед.
— Струва ми се, че мамиш не мен, а себе си, скъпа — промърмори той. — Сигурен съм обаче, че ще дойде моментът, когато ще ме молиш да те взема само след едно кратко докосване.
Предизвикателният й поглед спокойно издържа неговия. Мъжът въздъхна недоволно, надигна се и посегна да вземе дрехите си. Ала се обърна и очите му се впиха с нескрито възхищение в дългите изваяни крака. Айслин побърза да метне отгоре си вълчата кожа. Вулфгар се изсмя и започна да се облича.
Когато се облече, вдигна дрехите й и ги подхвърли към леглото. Айслин ги улови и безмълвно посочи с очи вратата. Ала мъжът засмяно поклати глава.
— Няма да изляза. Ще трябва да свикнеш с присъствието ми, скъпа. Няма да допусна да ми развалиш удоволствието с прекалената си срамежливост.
Младата жена го стрелна с гневен поглед и рязко отпусна вълчата кожа. Мина покрай него и спокойно се изправи пред огъня. Като я видя пред себе си в цялата й естествена прелест, Вулфгар затаи дъх от възхита. Айслин впи очи в неговите и отлично усети колко е смутен от дълбочината на собствените си чувства.
В този миг на двора се чу вик. Към Даркенвалд приближаваха чужденци. Вулфгар очевидно се зарадва, че му попречиха. Грабна меча си и хукна навън.
Айслин помисли, че и друга рицари на Ерланд се връщат от бойното поле, и бързо навлече дебелата гуна. Приглади небрежно косите си и забързано се спусна по стълбите.
Едва не се сблъска с Рейнър, застанал на долната площадка. Рицарят веднага прегради пътя й.
Виолетовите очи шевно засвяткаха.
— Да повикам ли за помощ, или ще ме пуснете? — попита остро тя. Видя застаналия пред портата Вулфгар, очакващ непознатите, и високо продължи: — Вулфгар ви предупреди да не се изпречвате на пътя ми. Май наказанието не ви е научило на нещо по-добро?