С последни сили рицарят преметна крак през седлото и се удари болезнено в хълбока на коня си. В това време Суейн излезе напред и го вдигна на ръце, без да обръща внимание на протестите му. Сложи го на земята и го подкрепи с мощните си рамене.
Старецът се усмихна на едрия викинг и сърдечно му подаде ръка. Човекът от севера добродушно се засмя и разтърси подадената десница.
— Суейн, добрият ми Суейн — промълви рицарят. — Не си се променил…
— Е, малко съм остарял — усмихна се отново викингът.
— Така е — въздъхна замислено непознатият. — Аз също.
Жената се обърна към Вулфгар:
— Умираме от жажда. Изгоряхме по прашните пътища. Може ли да помолим за някакво питие?
Вулфгар кимна.
— Заповядайте вътре.
За втори път през този ден Айслин трябваше да осъзнае колко е неподходящ външният й вид, когато погледите на двамата непознати се насочиха към нея. Разрошените къдрици и босите крака, които надничаха изпод набързо облечената гуна, веднага привлякоха вниманието им. Айслин поруменя и се опита да приглади дрехата си, смутена от изпитателния поглед на непознатата. Суейн скрито изгледа господаря си, сякаш го съжаляваше.
Русата жена пристъпи към стълбището и любопитно вдигна очи към Айслин. В този миг на вратата застана Рейнър и дръзката му усмивка сякаш я разголи пред очите на всички.
Чуждата жена вдигна вежди и в очите й се изписа презрение. Не можеше да проумее как това момиче се осмелява да вдигне гордо глава при тези обстоятелства. Хвърли към Вулфгар поглед, изискващ обяснение. Ала рицарят спокойно пристъпи към Айслин и взе ръката й в своята. Срещна недоумяващия й поглед и развеселено се усмихна.
— Това е демоазел Айслин, дъщерята на предишния лорд Даркенвалд. Айслин, това е моята несъща сестра Гуинет — продължи той, посочвайки непознатата. Усети как момичето до него изненадано трепна и със сърдечен жест представи стария рицар: — А това е лорд Болсгар Каленхам, баща й.
— Лорд? — усъмни се старият Болсгар. — Тези времена отминаха. Сега вие сте лорд, а аз съм беззащитен стар рицар.
— Толкова години ви наричах лорд Каленхам, че не мога да го забравя лесно — промърмори Вулфгар. — Затова бъдете снизходителен.
Айслин се усмихна на стареца, който смръщено я измери с очи.
— Старият господар на Даркенвалд се чувстваше почетен, когато в залата му отсядаха гости. И преди щяха да ви посрещнат тук също толкова сърдечно, колкото сега ви посреща лорд Вулфгар.
Рейнър пристъпи напред и помоли да представят и него. Наведе се над ръката на Гуинет и притисна топлите си устни в нея. Жената потръпна под този допир и в тялото й се надигна топла възбуда. Рейнър веднага усети, че е направил ново завоевание.
Обърна се към Вулфгар и по лицето му се изписа зла усмивка.
— Не сте ни казвали, че имате роднини в тази страна, милорд. Вилхелм сигурно много ще се заинтересува от тази новина.
— Спестете си усилията, сър Де Март. Няма да му съобщите нищо ново.
За да избегне по-нататъшни въпроси, Вулфгар се обърна и разтвори вратата към залата. После пристъпи към Болсгар и мушна ръка под мишницата му. Двамата със Суейн внимателно поведоха ранения по широкото стълбище.
Айслин придърпа към камината тежкото кресло и нареди да поднесат храна и напитки на изтощените пътници. Постави ниско столче до креслото, мъжете внимателно положиха стареца и Вулфгар настани ранения крак на столчето. Старият саксонец изкриви лице от болка, ала после въздъхна дълбоко и облекчено се отпусна назад. Айслин веднага коленичи и напразно се опита да пререже е камата си кожените ремъци, които стягаха раната. Тъй като кракът беше ужасно подут, всяко раздвижване причиняваше ужасни болки и Болсгар тихо простенваше. Вулфгар й се притече на помощ. Коленичи до нея, извади ножа от колана си, пъхна го под ремъците и ги преряза с един-единствен силен напън.
Когато Айслин понечи да свали превръзката, старецът възмутено извика:
— Махнете момичето оттук, Вулфгар! Това не е гледка за млади очи.
Айслин усмихнато поклати глава.
— Не можете да ме отпратите, сър Болсгар. Нервите ми са здрави и освен това всички твърдят, че съм ужасно упорита. — Тя усмихнато погледна Вулфгар и прибави: — Затова ми позволете да ви прегледам.
Очите на норманина развеселено проблеснаха.
— Така е, всички казват, че е упорита.
Айслин го изгледа сърдито, после вдигна очи към приближилата се Гуинет, която ги гледаше отвисоко. Майда бързо нареждаше масата.