Направи опит да успокои обърканото си сърце и започна да подрежда разхвърляната стая. После грижливо се облече за вечеря. Сплете копринени панделки в косата си, облече бледожълта долна риза и над нея златножълта гуна с дълги влачещи се ръкави, украсени е богата бродерия. Стегна тънкия си кръст с фино изработен колан и мушна в ножницата украсената с благородни камъни кама, която я издигаше поне малко над робското й положение. Накрая превърза челото си с тънка копринена панделка, която обхвана като диадема разкошните дълги коси.
След падането на Даркенвалд не беше полагала особени грижи за външността си и сега плахо се запита какво ще каже новият й господар. Керуик сигурно ще се учуди много, а още повече Майда, която много добре знаеше, че тази прекрасна дреха беше определена за сватбата й с младия саксонец. Но за какво ли й беше сега? Можеше да й послужи единствено да завладее своенравното сърце на могъщия нормански рицар…
Когато слезе в залата, навън вече се смрачаваше. Големите маси на норманските воини бяха приготвени за вечеря, ала никой от мъжете не беше се върнал. Гуинет се разхождаше неспокойно напред-назад и Айслин веднага забеляза, че е измила и сресала косите си, ала все още носи овехтялата, прашна от пътуването дреха. Може би не трябваше да облича новата си гуна пред тази жена…
Гуинет я изгледа мрачно, докато слизаше по стълбите. Погледът й обхвана всяка подробност от красивата одежда — от малките пантофки до копринената панделка в тежките медноцветни коси.
— Е, норманите все пак са ви оставили дрехи за преобличане — проговори с отровен глас тя. — А на мене ми взеха всичко. Вероятно защото не ги дарих с благоволението си.
Айслин се закова на мястото си. Поруменя от срам и прехапа устни, за да задържи напиращата в гърлото й острота. Как така Гуинет беше останала една от малкото жени, на които норманите не бяха причинили зло? Без съмнения, бяха й оказали уважение като на сестра на един от рицарите им. Ала това съвсем не й даваше право да се подиграва на другите обезчестени саксонки. Овладя се и пристъпи към огъня, за да види стария рицар, който все още спеше спокойно и дълбоко. Очите й се плъзнаха по могъщата му фигура и съчувствието се разля като балсам върху раната, разтворена от острите думи на Гуинет.
След малко в залата се втурна Хам и почтително попита:
— Яденето е готово, господарке. Какво ще заповядате да направим?
— Бедният ми Хам — усмихна се Айслин. — Трябва да се научим да се придържаме към обичаите на норманите. У тях няма и следа от точността на баща ми.
Гуинет пристъпи към тях и презрително се обади:
— Би трябвало да научим норманите да спазват правилата на учтивостта. Нека ядат студено ядене. Веднага ми донесете вечерята. Държа да е топла.
Айслин я измери от глава до пети и хладно отговори:
— В тази къща обичаят е лордът пръв да седне на масата, лейди Гуинет. Щом не е заповядал нищо друго, ще го чакаме да се върне. Няма да допусна правото на домакина да бъде нарушено от нетърпението ви.
Гуинет понечи да отговори, ала Хам вече се беше оттеглил. Никой не можеше да оспори авторитета на Айслин в очите му. Сестрата на Вулфгар се намръщи и ядно процеди:
— Би трябвало да научите на почтителност слугите си.
— Те винаги са ни служили вярно — отговори меко Айслин. Навън се чу конски тропот. Айслин изтича и разтвори вратата. Проследи с очи как Вулфгар скочи от коня точно пред стълбите и се запъти с дълга крачки към нея. Мъжът спря на прага и изненадано плъзна очи по стройната й фигура. В очите му просветна искрена нежност, когато промърмори:
— Голяма чест ми окачвате, скъпа. Не бях помислял, че можете да станете още по-красива.
Айслин поруменя от комплимента му и се почувства неудобно, защото Гуинет не ги изпущаше от очи. Вулфгар се приведе напред и впи горещите си жадни устни в нейните. Ала младото момиче смутени се отдръпна назад и посочи другата жена.
— Сестра ви е много гладна, милорд — промълви тя. — Хората ви ще се забавят ли още много?
Мъжът сърдито вдигна вежди.
— Пак ли? Нима забравихте заповедта ми, Айслин?
Младата жена умолително го изгледа.
— Много се забавихте — продължи тихо тя. — Вече се питахме дали няма да се храним сами.
Вулфгар изръмжа нещо неразбираемо и отиде до огъня. Като видя, че старецът още спи, се постара да стъпва колкото се може по-тихо. Обърна гръб на пламъците и с мрачен поглед проследи гъвкавите движения на Айслин, която даваше нареждания на прислугата. Младата жена се обърна като привлечена от магнит, почувствала неодобрението му. В това време Болсгар се раздвижи и тя веднага коленичи край него. Сложи ръка върху сбръчканото чело и с облекчение установи, че треската е преминала. Даде му купа с вода, след което старецът доволно се отпусна в постелята си. Очите му обходиха залага и спряха най-напред върху мрачното лице на дъщеря му. После се втренчиха във Вулфгар, който мълчаливо наблюдаваше движенията на Айслин.