— Тогава тази Айслин изобщо не е член на семейството? Бяхте толкова почтителен към нея, та реших, че скоро сте се венчали.
Рейнър високо се изсмя. Случката явно го забавляваше. Айслин го изгледа сърдито и той ухилено вдигна чаша в нейна чест. После се приведе към ухото на Гуинет и й пошепна нещо, за което беше възнаграден с пронизителен смях.
Айслин стисна ръце в юмруци. В никакъв случай не биваше да показва, че е наранена от презрението им. Едва се овладя да не скочи от масата и да избяга. Вулфгар натрупа в чинията й най-апетитните късчета месо, ала залците засядаха на гърлото й. Не докосна и чашата с вино.
Норманинът не я изпускаше от очи. Дълго време не каза нищо, после небрежно отбеляза:
— Печеното прасе е великолепно, Айслин. Няма ли поне да го опитате?
— Не съм гладна — промърмори тя.
— Ще отслабнете, ако не се храните — продължи укорително той. — Не ме привличат кокалести жени, предпочитам закръглените. Обичам меките ви форми и смятам, че спокойно можете да се закръглите още малко. Хапнете, ще ви се отрази добре.
— Достатъчно съм силна — отговори хладно Айслин.
Мъжът иронично вдигна вежди.
— Така ли? Моето впечатление е съвсем различно. Само като си помисля как безпомощно лежахте под мен преди час. — Почеса се по гърдите и с безсрамна усмивка продължи: — Да бъда проклет, ако не призная, че драскащата и хапеща лисица ми беше много по-приятна от слабото и мързеливо същество преди малко, което безропотно се подчини на съдбата си. Кажете ми, скъпа, съществува ли и друга Айслин, която не е нито дръзка, нито покорна, а съвсем различна?
Айслин пламна от гняв.
— Сестра ви чува всяка ваша дума, милорд. Не е ли по-добре да се отнасяте към мен по-малко интимно?
— Какво? Да не би да искате да се промъквате в спалнята ми по тъмно, за да не ви види никой? — Изсмя се и поглъщайки я с очи, прибави: — Нямам търпение да чакам толкова дълго.
— Шегувате се, а аз се опитвам да говоря сериозно с вас — укори го горчиво тя. — Защо държите семейството ви да разбере, че съм ви любовница?
Мъжът се ухили предизвикателно.
— Да им го съобщя ли официално, или да изчакаме малко?
— О! Невъзможен сте — разсърди се Айслин. Веднага съжали, че е повишила глас, защото Гуинет вдигна очи към тях. Ала сестрата скоро се обърна отново към Рейнър и Айслин можа да продължи: — Нима наистина не се интересувате от мнението им? — попита тихо тя. — Нали са от семейството ви.
— Семейство? — изръмжа Вулфгар. — Нямам семейство! Не чухте ли с каква омраза ме ругае сестра ми! Всъщност не съм и очаквал друго. Ала няма да й позволя да се меси в живота ми. Не ме е грижа за злобните й намеци и обвинения. Вие сте моя и нямам намерение да ви крия само защото са се появили някакви си роднини.
— Но няма да се ожените за мен — прибави едва чуто Айслин.
Вулфгар вдигна рамене.
— Вече ви притежавам. Това ми е достатъчно.
Загледа се мрачно пред себе си, очаквайки реакцията й. Ала когато дълго време не се случи нищо, вдигна поглед и се озова лице в лице с две тъмновиолетови звезди, дълбоки и загадъчни. Напразно се опита да прочете мислите й и едва не побесня при вида на тънката усмивка в ъгълчетата на устните й.
— Добре, Вулфгар, аз съм ваша робиня — пошепна тя. — Щом това ви задоволява, аз също ще се примиря с положението.
Вулфгар се облегна назад като замаян. Не за първи път изпадаше в нерешителност. Тази жена беше истинска лисица. Гуинет рязко прекъсна размишленията му.
— Слушайте, Вулфгар, нима смятате да храните тия мъже цяла зима? — И тя посочи пълните маси. — Ако го направите, семейството ви ще умре от глад.
Вулфгар огледа двайсетината мъже, които лапаха като изгладнели вълци отличните ястия на Даркенвалд, и спокойно се обърна към сестра си:
— Има още доста, ала в момента са на път. Те защитават града от разбойници и крадци. Задачата им е да пазят и мен, и вас, и крепостните ми. Затова не смейте да ги обвинявате, че унищожават запасите ни.
Гуинет се сви уплашено под строгия му укор. Скоро след това Айслин се надигна и отиде да види как е Болсгар. Смени влажните кърпи около крака му и помоли Керуик да поддържа огъня през студените нощни часове, за да не изстине старият човек. Нареди му да стои близо до него и ако забележи, че състоянието му се влоши, веднага да я повика.
Керуик мрачно вдигна очи.
— Ще събудя Майда и тя ще ви извика.
Айслин издържа на погледа му и с въздишка отговори:
— Изглежда животът ми е изложен на показ. Дори обикновената проститутка има някое тайно кътче, но не и аз. — Изсмя се горчиво и прибави: — Всяко мое движение се възвестява на площада. Какво от това, че ще дойдете сам?