— Щом имате за любовник човек, който е господар на толкова много хора, трябва да свикнете с мисълта, че ви наблюдават любопитни очи — отговори остро той. — Може би ще ме накарате да уважавам връзката ви като законно сключен брак? Как да се държа с вас за в бъдеще?
Айслин поклати глава и умолително вдигна ръце.
— Недейте така, Керуик. Вече не можем да върнем времето преди идването на норманите. Вратата помежду ни е затворена завинаги. Забравете, че някога бях ваша годеница.
— Между нас няма врата, Айслин — отговори упорито той. — Има друг мъж.
Тя вдигна рамене.
— Добре. Има мъж, който не иска да ме освободи.
— Вие сте тази, която го държи в плен — премина в нападение Керуик и посочи новата гуна. — Вече започнахте да се гиздите, за да го замаете окончателно. — Помълча малко и със съвсем друг тон продължи: — Любовникът ви ни наблюдава, а аз нямам никакво желание отново да усетя върху себе си острите зъби на кучетата или да чуя плющенето на камшика. Идете да му правите компания и се постарайте да го развеселите.
Айслин кимна и отново коленичи край Болсгар. Старецът беше проследил внимателно всичките й движения. Изчака да го завие с дебелата вълча кожа и уморено се усмихна.
— Много сте мила, лейди Айслин. Старото ми сърце се стопли от допира на топлата ви ръчица. — Вдигна ръката й и я целуна. После се отпусна с усмивка в постелята си и доволно затвори очи.
Айслин стана и прекоси залата, усещайки върху себе си бдителния поглед на Вулфгар. Спря зад стола му и втренчи очи в тила му. Не искаше да бъде изложена на погледите му. Норманинът изглеждаше разведрен и отпуснат. Ала трябваше да положи големи усилия, за да запази учтиво държание към несъщата си сестра, която продължаваше да го засипва с все нови въпроси и обвинения. Поиска да узнае в какви отношения е с Вилхелм и каква част от плячката получава. После го укори, че е много снизходителен към крепостните.
Този път Вулфгар бавно вдигна поглед към Рейнър, който доволно се облегна назад в стола си.
— Радвам се, че толкова бързо произнасяте присъдите си, Гуинет — усмихна се норманинът. Ала сестра му се направи, че не забелязва сарказма в думите му.
— Скоро ще се убедите, че нищо не се изплъзва от очите ми, братко — отговори тя с хитра усмивка на тънките си устни и устреми очи в Айслин.
Вулфгар невъзмутимо вдигна вежди и посегна към ръката на любимата си.
— Нямам какво да крия. Всеки може да знае как живея и как управлявам имуществото си.
Вбесена от равнодушието на Вулфгар, Гуинет замлъкна за миг. А Айслин отново се запита дали повелителят й не играе някаква тъмна игра с всички присъстващи.
Вулфгар продължи да милва ръката й, докато разменяше шеговити думи с хората си. Очите на Гуинет изпущаха гневни искри, които болезнено се впиваха в сърцето на Айслин. Яростта й още повече се усили, когато господарят сложи ръка върху стройната талия и поведе момичето нагоре по стълбата.
— Какво толкова намира в тая уличница? — изсъска тя и сърдито се отпусна назад. Рейнър едва успя да откъсне очи от прекрасната фигура на младата англичанка. Приведе се към масата, погълна на един дъх остатъка от бирата си и с изкуствена усмивка се обърна към сътрапезницата си.
— Не мога да кажа какво, милейди, защото очите ми виждат само вас. О, ако знаете как ме възпламенява представата да остана насаме с вас, да почувствам до себе си голото ви тяло, жадно притиснато до моето! За да го преживея, съм готов да се откажа дори от райските блаженства…
Гуинет гърлено се изсмя.
— Сър Де Март, не ме карайте да се боя за добродетелта си. Никой не ме е ухажвал с такава смелост.
— Нямам много време — продължи дръзко Рейнър. — Още утре сутринта трябва да замина надалеч, за да се присъединя към Вилхелм. — Изписалото се по лицето й разочарование го накара да се усмихне самодоволно. — Ала не бойте се, сладка моя, ще се върна при нас, дори ако тук ме очаква смъртта.
— Смърт! — извика смаяно Гуинет. — Къде отивате? Трябва ли да се боя за живота ви?
— Да, мила, заплашват ме опасности. Англичаните не обичат норманите. Много им се иска да отблъснат претенциите на Вилхелм и да изберат друг крал. Трябва да ги убедим, че той е най-добрият владетел за Англия.
— Значи вие се биете смело за херцога, докато брат ми си седи тук и се забавлява с някаква английска уличница. Този човек е напълно лишен от чувство за чест!
Рейнър вдигна рамене.
— Поне ще има щастливи спомени, като замине да се бие.
— Нима Вулфгар ще ви придружи? — попита изненадано Гуинет.
— Не, но скоро ще се присъедини към войската. Ала дотогава може да съм паднал на бойното поле и никой няма да поплаче на гроба ми…