— О, недейте така, рицарю. Аз много ще се тревожа за вас — призна, поруменявайки, Гуинет.
Рейнър посегна към ръката й и я притисна до сърцето си.
— О, скъпа, какви сладки думи! Нима не чувствате как лудо бие сърцето ми! Вече знаете колко ви желая. Елате с мен навън, за да разстеля наметката си върху тревата и да ви обгърна с нежността си. Кълна ви се, че няма да посегна на добродетелта ви. Искам само да ви подържа в обятията си, преди да ви напусна.
Гуинет цялата почервеня.
— Вие сте опитен прелъстител, рицарю.
Ръката му притисна нейната.
— Не мога да устоя на красотата ви, демоазел. Обещайте, че ще дойдете. Дайте ми малък знак на привързаност, преди да ме откъснат от вас.
— Не е много прилично — промълви победена Гуинет.
— Никой няма да ни види. Баща ви е дълбоко заспал, а брат ви е заслепен от желание. Обещайте, че ще дойдете, скъпа!
Отговорът беше едва забележимо кимване.
— Никога няма да съжалявате за великодушието си — продължи дрезгаво Рейнър. — Ще се огледам за някое сигурно местенце. После ще се върна да ви взема. Бъдете готова за мен. Не искам да губим време.
Впи устни в ръката й и Гуинет усети, че в тялото й се надига сладко вълнение. Рицарят се надигна и бързо излезе навън.
Вулфгар затвори вратата зад себе си и уморено се облегна на стената. Благодарно погледна към вдигащата пара вана, която го очакваше пред огъня.
— Водите домакинството ми, сякаш сте родена за това — промърмори доволно той и започна да се съблича.
Айслин дръзко го изгледа през рамо.
— Мама ме възпитаваше за това още от най-ранни години.
— Прекрасно — изръмжа Вулфгар. — Полезна робиня сте вие…
Айслин се опита да се засмее.
— Така ли мислите, милорд? Баща ми често казваше, че никой не е в състояние да укроти дивата ми природа.
— Напълно съм съгласен с него — отговори Вулфгар и бавно се отпусна в топлата вода. Въздъхна със задоволство и се облегна назад. — Общо взето, много съм доволен от отношенията си с вас.
— О! — отвърна тихо тя. — Значи въобще не се тревожите от мисълта, че ще създадете на белия свят едно или няколко незаконни деца?
— Все още не сте ми дала доказателство, че сте способна на това, скъпа.
— Времето още не е узряло, милорд. — Тя се усмихна и свали новата си гуна. Обърна му гръб и продължи: — Надеждите ви се градят върху погрешни представи. Повечето жени са в състояние да зачеват деца. Просто сте имали късмет в досегашните си приключения.
— Не само късмет — бях винаги предпазлив — поправи я весело той. — Създадох си навика преди това да се осведомя много точно за състоянието на дамата.
— Но с мен не го направихте — подсети го тя.
Мъжът вдигна рамене.
— Приех, че вие и без това не знаете много за тези неща. Така е, когато човек си има работа с неопитни девици.
Айслин се изчерви.
— Никога ли не сте спали с девица, милорд?
— Така исках.
— Да не би да се хвалите, че сте имали всяко момиче, което сте пожелали?
— Жените не са особено сдържани. Можех да имам, която си поискам.
— О! — преглътна тихо Айслин. — Колко сте сигурен в себе си! Но аз не съм като вашите уличници!
Вулфгар бавно натри гърдите си със сапун и скритом я погледна отстрани.
— Може би трябва да призная, че вие сте най-интересната от всички, скъпа.
— Вероятно защото съм по-млада от досегашните ви завоевания — процеди през зъби тя. Обърна се и застана пред ваната, дръзка и извънредно привлекателна в голотата си. — Гърдите ми не са увиснали, краката ми са прави и стройни. Талията ми е тънка, а брадичката ми не е скрита между гънки от тлъстина. Сигурно именно тези мои предимства дотолкова са ви замаяли главата, та ме любехте без обичайните мерки на предпазливост.
Сивите очи втренчено я изгледаха и в тях проблеснаха весели пламъчета. Внезапно мъжът протегна ръка и я издърпа до себе си във ваната. Айслин изпищя и сърдито зарита с крака.
— Пак ми съсипахте ризата — проплака тя. — Най-хубавата ми долна риза, а вие я развалихте.
Вулфгар отметна глава назад и високо се изсмя. Приближи лице до нейното, без да сваля очи от нея.
— Ако ви призная, че сте най-прекрасното от завоеванията ми и че всеки мъж във ваше присъствие забравя кой е и какви убеждения има, това само ще засили обичайното ви високомерие. И без това сте суетна и нахална, а така направо ще ми се качите на главата. — Притисна я до себе си и продължи: — Сигурно ще си въобразите, че никога няма да обърна очите си към друга жена, че цял живот ще желая само вас и никоя друга. Не ви правя признания, скъпа, и по този начин даже ви улеснявам. Много е възможно да отворите сърцето си за мен и да не искате да ме освободите, когато харесам друга жена. Не се влюбвайте в мен, Айслин, защото ще бъда принуден да ви причиня болка.