Айслин почувства, че очите й се пълнят със сълзи, но издържа погледа му.
— Не се тревожете. В целия християнски свят надали има мъж, по-малко достоен за любов от вас.
— Добре тогава — усмихна се Вулфгар.
— Нали винаги казвате, че презирате жените? Защо непрекъснато ме предупреждавате да се пазя? Така ли се отнасяхте и с предишните си любовници?
Вулфгар я пусна и се облегна назад във ваната.
— Не, мила, вие сте първата. Ала вие сте най-млада от всички, затова сте и най-лесно ранима.
Айслин дръзко се усмихна.
— Но аз също съм жена, милорд. Защо ми оказвате любезността, отказана на всички жени досега? Очевидно е, че означавам за вас повече от предшественичките си. — Стройните й пръсти се плъзнаха по грозния белег на бузата му. — Внимавайте, милорд, вие също може да се влюбите в мен.
Вулфгар мушна ръка под коленете й и я вдигна от ваната.
— Никога не съм обичал жена — отговори остро той. — Няма и да обичам. В момента се забавлявам с вас по-добре, отколкото с всички други. Това е всичко.
Айслин скочи и се скри в най-далечния тъмен ъгъл на стаята. Този човек беше твърдо решен да запази независимостта си. Презираше жените и не спираше да играе с тях жестоката си игра. Съвсем съзнателно ги дразнеше и измъчваше, докато рухнат или избягат от него.
Не, този път номерът му няма да мине, каза си решително тя. Той все още не знаеше колко голяма е вътрешната й сила. Дори не подозираше истинската й същност и това щеше да бъде решаващо за бъдещите им отношения. Тя непременно щеше да открие слабото място в непробиваемата му на вид броня.
Потръпна в мократа си долна риза, изхлузи я през главата си и се пъхна в леглото. Вулфгар се присъедини към нея минута по-късно, ала тя се престори на заспала. Усети върху себе си изпитателния му поглед и усмихнато се запита какво ли ще предприеме сега. Отговорът дойде бързо. Ръката му обгърна раменете й и я обърна по гръб. Мъжът се наведе над нея и Айслин засмяно отвори очи.
— Май не сте заспала, демоазел — произнесе подигравателно той.
— Това изобщо не би ви попречило, нали? — осведоми се саркастично тя.
— Ни най-малко — прошепна мъжът и приближи устни до нейните.
Гуинет излезе на осветената от луната полянка. Едва не изпищя, когато тежка ръка се отпусна върху рамото й. Обърна се и облекчено въздъхна.
— Наистина дойдохте, скъпа.
— Ето ме, рицарю.
Рейнър я вдигна на ръце и я отнесе навътре в гората. Гуинет потрепери от вълнение, усещайки възбудата му. Изхихика смутено и обви с ръце врата му.
— Загубих ума си по вас — прошепна тя в ухото му. — Чак не ми се вярва, че се срещнахме едва тази сутрин.
— Нима наистина днес ви видях за първи път? — попита дрезгаво мъжът и я притисна до себе си, за да усети поне някаква малка закръгленост в мършавото й тяло. — Като че мина цяла вечност, преди да ви видя да напускате залата.
Впи устни в нейните и телата им се затърсиха едно друго с нарастваща възбуда. Рейнър сръчно смъкна гуната и долната риза и нежно я притисна върху разстланата на земята наметка. Огледа слабото тяло, сребърно в меката лунна светлина. Помилва малките гърди и в съзнанието му изникна споменът за друга, много по-пищни и гъвкави. Почувства аромата на медноцветните къдрици и уханието на меката като коприна кожа. Представи си ръцете на Вулфгар върху разкошните гърди и ядно простена.
Гуинет изплашено скочи.
— Какво има? Идва ли някой? — прошепна тя и се опита да се прикрие с широката наметка.
Ръцете му я спряха.
— Няма нищо. Спокойно. Луната ми изигра лоша шега. Помислих, че нещо се раздвижи в храстите, но съм се излъгал.
Гуинет се сгуши в обятията му и плъзна ръка под кожения жакет. С наслада вкопчи пръсти в силните, мускулести гърди.
— Аз съм в неизгодно положение спрямо вас, рицарю — пошушна тя. — При това ме измъчва любопитство.
Рейнър се изсмя и бързо смъкна дрехите си.
— Така е по-добре — усмихна се жената. — Колко си красив, любими. Тъмен като топлата земя и силен като столетните дъбове. Никога не бях помисляла, че един мъж може да бъде толкова красив.
Плъзна ръце по тялото му и още повече разпали дивата страст в гърдите му.
— Бъдете нежен с мен — пошушна жената и се отпусна върху дебелата наметка. Бледосините очи приличаха на далечни звезди. Когато мъжът се наведе над нея и съедини тялото си с нейното, те бавно и с наслада се затвориха.
Мина много време, преди Рейнър отново да се надигне. В далечината виеше вълк. Мъжът седна и впи очи в светлата ивица, която проникваше през прозореца на господарската спалня. Очерта се и фигурата на мъж, който застана за миг пред прозореца, ала скоро се извърна и се приведе над леглото, чието местоположение Рейнър отлично си спомняше. Болезнено си пожела сега той да беше на мястото на Вулфгар. Щеше да се приведе и да навие около пръстите си тежките къдрици с цвят на мед, разпилени като коприна около прекрасното овално лице.