Жаждата за отмъщение го изгаряше. Споменът за нощта, в която бе държал Айслин в обятията си, никога не го напускаше. Знаеше, че на всяка цена трябва да я има, за да се успокои. Само тя можеше да задоволи копнежа му. Усмихна се, сигурен в отмъщението си.
— За какво мислиш? — промълви ласкаво Гуинет и помилва твърдия му гръб. Рейнър се обърна и отново се отпусна върху нея.
— Мислех колко щастлив ме направи с любовта си, моя най-скъпа. Вече спокойно мога да се присъединя към Вилхелм, защото сладкото ти личице ще ме придружава ден и нощ.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Първите лъчи на утринното слънце помилваха покритите със скреж дървета и те заблестяха като обсипани с хиляди скъпоценни камъчета. Гълъбите се раздвижиха в гнездата си.
След кратко почукване Рейнър блъсна вратата към спалнята и завари Вулфгар и Айслин дълбоко заспали. Ала с инстинкта на воин Вулфгар се претърколи встрани и веднага посегна към меча, оставен до главата му. Още преди вратата да е блъснала стената, норманинът се изправи в леглото, готов за бой.
— О, вие ли сте… — промърмори той и се отпусна назад в топлото легло.
Айслин също се събуди, макар и по-бавно. Вдигна сънени очи към Вулфгар, без да забелязва Рейнър, застанал в сянката пред вратата. Кожата, която беше притиснала до гърдите си, разкриваше повече, отколкото скриваше, и рицарят жадно впи очи в блестящата плът. Вулфгар отлично разбра от какво е възхитен неканеният гост и невъзмутимо проговори:
— Днес ни събудиха твърде рано, скъпа. — Младата жена побърза та се пъхне под дебелите кожи и норманинът продължи: — Какво ви води толкова рано, Рейнър?
Черният рицар отвеси ироничен поклон пред голия си началник.
— Моля за прошка, милорд. Просто исках да се сбогувам с вас и Даркенвалд и едновременно с това да попитам дали имате някакво поръчение за мен, преди да се кача на коня. Може би ще изпратите послание на херцога?
— Не, всичко е уредено — отговори Вулфгар.
Рейнър кимна и се обърна към вратата, ала спря и хвърли коварна усмивка към двамата в леглото.
— Нощем би трябвало да се пазите от вълци. Горите са пълни с тях. Тази нощ бяха дошли съвсем близо.
Вулфгар въпросително вдигна вежди. С кого ли се беше забавлявал навън дръзкият рицар?
— Ако продължавате така, скоро населението на Даркенвалд ще се удвои, Рейнър.
— Така е — отговори ухилено рицарят. — И първа ще роди нашата прекрасна лейди Айслин.
Преди да осъзнае какво става, нещо профуча покрай ухото му и се заби във вратата. Рейнър видя изправената в леглото Айслин, стиснала ръце в юмруци, и усмивката му стана още по-широка. Разтърка ухото си, без да сваля очи от треперещите й гърди.
— За кой ли път се възхищавам на страстната ви натура, гълъбице. Толкова ли се разсърдихте, че си позволих да се позабавлявам през изминалата нощ? О, да, не биваше да забравям колко сте ревнива.
— По дяволите! — изсъска Айслин и се огледа за някой друг предмет, който би могла да запрати в главата му. Тъй като не намери нищо, скочи от леглото и вдигна бойния меч на Вулфгар. Ала оръжието беше твърде тежко за крехката й снага.
— Защо се смеете на безсрамието му? — изфуча разярено тя и затропа с крак. — Няма ли най-после да го научите на малко почтителност?
Вулфгар сви рамене.
— Не обръщам внимание на детинските му игри. Ако някога се осмели да стане сериозен, ще го убия.
Усмивката замръзна върху лицето на Рейнър.
— Винаги съм на ваше разположение, Вулфгар — опита се да запази шеговития тон той. — По всяко време.
След като черният рицар излезе от стаята, Айслин остана дълго неподвижна, втренчила очи в затворената врата. После се обърна към Вулфгар:
— Господарю, той се страхува от вас. Но гори от жажда за отмъщение.
— Пак започвате с вашите фантазии — отряза я сърдито Вулфгар. — Рейнър произхожда от едно от най-влиятелните семейства на Нормандия. Мрази ме, вярно, но то е защото според него само децата, родени в законен брак, имат право да бъдат посветени в рицарство. — Засмя се и прибави: — Освен това все още ви желае.
Айслин сърдито се извърна.
— Рейнър ме иска, защото съм ваша.
Вулфгар отново се изсмя и нежно я привлече към себе си. Вдигна брадичката й и впи очи в нейните.