С широко разтворени от ужас очи и усти двете жени се обърнаха към нея. Широката усмивка на Суейн показа, че е оценил полезния съвет. Крадлата веднага върна гребена на собственичката му и побърза да се измъкне от залата. Победителката също хукна да бяга, макар и в противоположна посока.
Айслин не можа да се сдържи и избухна в смях.
— О, Суейн, най-после разбрах, че сте истински мъж — подразни го мило тя. — Досега не го вярвах. Ала след като видях как се свихте пред тези проклети жени…
— Няма оправия с тях — изръмжа сърдито викингът и тежко закрачи към огъня.
Състоянието на Болсгар забележимо се подобряваше. Вчера лицето му беше восъчно бледо, докато днес беше възвърнало бронзовокафявия си цвят. Айслин смени превръзката, като внимателно отдели засъхналата тиня и заедно с нея мъртвата тъкан и остатъците от гнойта. Видя, че раната започва да се затваря и краищата й са твърди и розови.
Гуинет слезе в залата едва късно следобед и се обърна към Айслин:
— Имате ли кон? Искам да разгледам новите владения на Вулфгар.
Айслин кимна.
— Имам бърза и силна берберска кобила, но е доста своенравна. Не бих ви посъветвала…
— Щом вие я яздите, аз също ще се справя — прекъсна я надменно Гуинет.
Айслин внимателно подбираше думите си.
— Сигурна съм, че умеете да яздите, Гуинет, ала се боя, че с нея…
Убийственият поглед на другата я накара да замлъкне. Гуинет се обърна и даде заповед да оседлаят коня. Нареди двама стражи да я придружат. Когато доведоха кобилата, Айслин отново се опита да я предпази. Помоли я да държи изкъсо юздите, ала Гуинет само я изгледа сърдито и се метна на седлото. Айслин потръпна, когато камшикът изплющя в слабините на любимата й кобила и животното се понесе в луд галоп начело на малката кавалкада. Проследи я със загрижени очи и се разтревожи още повече, когато Гуинет потегли в посока към Крейгън. Пътищата и пътеките бяха маркирани навсякъде, ала ако ездачите се отклоняха от тях, лесно можеха да попаднат в някой поток или клисура.
Обхвана я мрачно предчувствие, което не изчезна през целия ден. Опита се да се заеме с всекидневните си задължения, но и това не разсея тревогите й. Майда още повече развали настроението й, като я засипа с оплаквания от неучтивото държание на Гуинет. Накрая младата жена не издържа и се скри в спалнята.
Не беше в състояние да постави пред Вулфгар въпроса за поведението на роднините му. Той непременно щеше да й отговори, че пристъпва с предубеждение към Гуинет. Обаче тази сутрин сестра му направо беше прекалила. Първо претърсила раклите на Майда и отмъкнала всичките й прилични дрехи. Тъй като й били малки, дала воля на омразата и безсрамието си. Скоро след това заповядала да й занесат яденето в стаята и така силно ударила Хлин, че момичето избухнало в плач. Сега пък взе любимия кон на Айслин…
В това време Гуинет препускаше безцелно в непознатата местност. Омразата и ожесточението й бяха толкова силни, че вече не беше в състояние да разсъждава разумно. Побесняваше дори само при вида на младата саксонка, която делеше леглото на брат й. И на всичкото отгоре узна, че новият й любовник пръв е спал с тази мръсница! А Вулфгар я ухажваше и се грижеше за нея като за някоя почтена млада дама, въпреки че тя не беше нищо повече от евтина курва. Тази жена беше робиня, а най-безсрамно й заяви, че кобилата е нейна собственост. Откога крепостните притежаваха собственост?
Гуинет гневно заби шпори в слабините на коня и препусна като луда напред. Двамата й придружители, които щадяха конете си, постепенно изостанаха. Ала младата жена беше безмилостна. Кобилата обаче не усети строгата ръка на господарката си и скоро показа буйния си нрав. Втурна се напред по пътеката, без да обръща внимание на юздите и камшика. Гуинет още повече побесня от гняв и с все сила дръпна юздите. Ала кобилата нямаше намерение да спре. Направи огромен скок и напусна утъпканата пътека, за да се забие в гъстите храсталаци отстрани. Гуинет напразно я налагаше с камшика. Животното гордо вирна глава и се понесе през гората. Този път жената се уплаши. От всички страни към нея се протягаха тръни и клонки, скубеха косите и късаха одеждите й. Кобилата препускаше все напред и напред, изкачваше се по стръмни хълмове, профучаваше през тесни клисури. Някъде много назад се чуваха виковете на придружителите й, настояващи да спре. Ала животното не се подчиняваше на юздите.
Гуинет усети как в сърцето й се надига паника. Внезапно се озова пред дълбока долина. Кобилата препускаше право срещу нея, сякаш я гонеше глутница вълци. В момента, в който се приготви да скочи, Гуинет с писък се метна от седлото. Животното се хвърли с главата надолу в гъстия храсталак и с все сила се удари в скалистото легло на горския поток.