Айслин мълчаливо очакваше пристигането им. Суейн се присъедини към нея. Вулфгар я погледна с нескрито желание и тя свенливо се изчерви, припомнила си страстните милувки, които тази сутрин я бяха направили толкова щастлива. Ала лицето на мъжа се помрачи, той се извърна рязко и започна да раздава строги заповеди на хората си. Спря пред стъпалата, скочи от седлото и хвърли юздите в ръцете на Гоуейн. После безмълвно мина покрай Айслин и влезе в залата.
Напълно объркана, Айслин местеше очи от един мъж към друг. Ала всички избягваха питащия й поглед. Изнизаха се мълчаливо покрай нея и тя тъкмо се приготви да ги последва, когато видя, че Гуинет слиза от задницата на последния кон. Къде беше Клеом? Малката й кобила не се беше върнала у дома. Прикова очи в Гуинет, която нетърпеливо приглаждаше полите си, и сърцето й се сви. Одеждите на другата бяха покрити с кал, косите й бяха разбъркани. Ала погледът й беше толкова студен и безмилостен, че Айслин не се осмели да отвори уста.
Опитвайки се да потисне хълцанията, които напираха в гърлото й, младата жена забърза след Вулфгар. Видя го начело на масата, с рог в ръка, мрачно загледан пред себе си. Пристъпи към него и тихо попита:
— Да не сте оставили Клеом в Крейгън?
Лошото предчувствие я задавяше.
— Не — въздъхна тежко Вулфгар. — Кобилата си счупи предните крака и не ми остана нищо друго, освен да сложа край на мъките й. Мъртва е.
— Клеом? — пошушна едва чуто Айслин. — Как стана това? Та тя познава всички пътища и пътечки…
Зад гърба й се разнесе остър и гневен женски глас:
— Ха! Тази побесняла глупачка не се справи дори с най-широкия път. Затова пък се понесе като луда право към най-стръмната клисура и ме хвърли от седлото. Едва не ме уби! Защо не ме предупредихте, че е толкова зла, Айслин?
— Зла? — повтори стъписано момичето. — Клеом не беше злобна. Тя беше прекрасна кобила, бърза като вятъра.
— Глупости! Питайте придружителите ми как се държа. Те видяха всичко и ще потвърдят думите ми. Какво смятате, че ще спечелите от моята смърт?
Без да разбира какво й се говори, Айслин поклати глава. После почувства пронизващия поглед на Вулфгар и се сепна. И той ли си задаваше този въпрос? Разтърси глава и се опита да се усмихне.
— Не се шегувайте със смъртта, Гуинет. Вие убихте коня ми.
— Вашия кон! — изпръхтя презрително Гуинет. — Как се осмелявате да твърдите, че притежавате кон! Вие сте само една робиня! — Изсмя се подигравателно и прибави: — Конят е на брат ми, скъпа.
— Не! — изплака отчаяно Айслин. — Клеом беше моя. Татко ми я подари. Тя е единственото, което…
Разхълца се и не можа да продължи. Вулфгар се надигна и успокоително сложи ръка на рамото й. Ала Айслин го отблъсна и побягна към стълбата. Не можеше да понесе близостта му в този миг, трябваше да остане сама. Изкачи първата площадка, когато резкият глас на Гуинет я закова на място.
— Спрете! Ще се оттеглите едва когато ви разрешат!
Дори Вулфгар потръпна при тази жестока заповед. Застана пред сестра си и мрачно я изгледа. Ала нищо не можеше да спре побеснялата от гняв Гуинет.
— Аз съм ви сестра, а тази нещастница не е нищо повече от законна военна плячка — изфуча тя. — Аз ходя боса и в дрипи, а тази английска курва носи великолепни одежди. Правилно ли е роднините ви да страдат от недоимък, а робинята да се ползва от щедрото ви гостоприемство? Кичите се с нея пред мен и баща ми като със знак за храброст, а ние ядем остатъците от масата ви!
Айслин стоеше като вцепенена. Въпреки вълнението, което бушуваше в сърцето й, много добре забелязваше заплашителния поглед на Вулфгар.
Болсгар мъчително се надигна.
— Гуинет! Чуйте ме, Гуинет! — нареди сърдито той. — Престанете да разговаряте по този начин с Вулфгар! Той е рицар на Вилхелм, а норманите завладяха земята ни. Ние дойдохме тук като просяци и сме изцяло зависими от благоволението му. Докато съм твой баща, не ти позволявам да злоупотребяваш с великодушието му!
— Баща сте ми, добре! — продължи все така бясно Гуинет. Застана пред него и посочи с камшика щита без герб. — Бяхте ли мой баща, когато изпратихте брат ми на смърт? Бяхте ли мой баща, когато почина мама? Бяхте ли мой баща, когато ме помъкнахте през половин Англия и ме доведохте тук — в тази жалка дупка, само защото норманите казаха, че имало някакво си копеле на име Вулфгар! Днес обидиха мен, татенце, и едва не загубих живота си. Нима ще застанете на страната на простата робиня, или поне веднъж ще се проявите като мой баща и ще ме защитите?