Тя щеше да продължи с обвиненията си, ала гръмкият глас на Вулфгар я принуди да замълчи.
— Престанете да дрънкате глупости, жено!
Гуинет се обърна като ужилена, ала пронизващият поглед на твърдите сиви очи я стресна.
— Опомнете се! — продължи укорително той. — И внимавайте, сестро! Нарекохте ме копеле и това е вярно. Но аз не съм виновен за съдбата си. Оплаквате се, че почитаемата ви майка била починала. А питате ли се от какво е умряла? Ще ви кажа: преди всичко от угризенията на собствената си нечиста съвест. А брат ми е загинал като смел рицар на бойното поле. Никой не го е принудил да отиде във войската. Подчинил се на клетвата си и на своята рицарска чест. Доброволно е тръгнал на бой и падна като истински мъж. Ала какво ще кажете за мен, сестро? Могъл ли съм някога да избирам свободно? Винаги са ме принуждавали да правя онова, което не искам. Изпратихте ме през морето, за да не опетня доброто ви име!
Обърна се към Болсгар и по-спокойно продължи:
— Вие, милорд, казахте, че майка ми е искала да поправи стореното зло. — Смехът му прозвуча вледеняващо. — А аз ви казвам, че е действала от чиста отмъстителност. Кой трябваше да пострада най-много от признанието й? Тя самата ли? Малко. Или сестра ми? Никак. И без това мама я обичаше повече от всичко на света. Брат ми ли? В никакъв случай. Той стана любим син. Вие ли? Да. Вие страдахте най-много, защото ние с вас бяхме наистина баща и син. За да й угодите, ме изтръгнахте от сърцето си и ме изпратихте в чуждата страна. А онзи лекомислен пияница пропиля златото ви, без да остави нищо за възпитанието ми.
Стоманеносивите очи отново се впиха в Гуинет.
— И не смейте повече да ми припомняте, че имам задължения към семейството си! Вземайте, без да се оплаквате, онова, което доброволно ви предлагам. Нямам задължения спрямо вас. Животът си е мой и го живея, както искам. Вие ще мълчите. Обуздайте острия си език, внимавайте, когато наричате някого копеле или курва. Няма да се поколебая да ви напердаша както трябва. А що се отнася до кобилата, която взехте без мое позволение, ще ви кажа следното: вие я убихте. Отхвърлям обвинението ви, че животното е злобно и непослушно. То е било само изплашено, защото не е било яздено от господарката си след пристигането ни тук. Сигурен съм, че това е била причината за поведението му. Нека приключим с този въпрос. Не желая да чувам от устата ви обвинения, неподкрепени с доказателства. Освен това ви съветвам да се задоволите с досегашния си гардероб. Нямам никакво намерение да се занимавам с подобни дреболии. Щом се чувствате ощетена, не е лошо да поговорите с другите английски жени, за да проумеете какво са изгубили и как страдат сега.
Без да обръща внимание на гневното й лице, Вулфгар я остави и пристъпи в средата на залата. Обърна се още веднъж към нея и продължи:
— Утре заминавам по заповед на херцога. Пътуването ще трае дълго и не се знае кога ще се върна. Надявам се да проумеете, че господарят тук съм аз. През време на отсъствието ми ще ме замества Суейн. Всички му дължите послушание. Ще оставя малко пари, за да посрещате нуждите си. Не го правя, защото ми поискахте, а по своя собствена воля. Сега ви моля повече да не поставяте на изпитание търпението ми. Свободна сте, сестро. Оттеглете се в стаята си.
Гуинет сърдито се запъти към горния етаж. Мина покрай Айслин, без да я удостои дори с поглед. Вулфгар я изчака да се скрие в стаята си и пристъпи към Айслин. Момичето обърна към него пълните си със сълзи очи. Двамата се погледнаха безмълвно, после Айслин се обърна и бавно се заизкачва по стълбите.
Внезапно Вулфгар почувства в гърба си погледа на стария лорд и рязко се обърна. Очакваше обвинения, ала усмивката, с която го дари старият човек, беше благосклонна и одобрителна. С едва забележимо кимване Болсгар се отпусна в постелята си и замислено се загледа в огъня. Вулфгар отмести очи към застаналия край вратата Суейн. Едрият викинг изглеждаше невъзмутим. Ала двамата стари приятели знаеха, че, както винаги, могат да разчитат един на друг.
Потънал в мислите си, Вулфгар тръгна по стълбите. Очакваше, че Айслин е много разстроена от загубата на кобилата. Умееше да се справя с гневните й избухвания, но как да успокои една разплакала жена? И той беше виновен за случилото се. Една-единствена дума щеше да предотврати злото, ала мислите му бяха заети с друго. Нали трябваше да се погрижи да остави дома си в добър ред?