Влезе в спалнята и тихо затвори след себе си вратата. Айслин стоеше до прозореца и притискаше ръце до сърцето си. Бузите й бяха мокри от сълзи. Вулфгар хвърли нерешителен поглед към нея и се зае с обичайната грижливост да се разсъблича и да нарежда по местата им ризницата, шлема, меча и щита. В суровия мъжки живот, който водеше досега, нямаше място за нежна привързаност. Никоя жена не беше успяла да събуди в сърцето му желание да има постоянна спътница в живота си. Тази липса на нежност го правеше несигурен. Не знаеше как да се доближи до момичето, как да облекчи мъката му. Никога не беше изпадал в подобна ситуация. Досегашните му приключения бяха кратки и не ангажираха чувствата му. Ала сега сърцето му беше изпълнено със съчувствие. Много добре разбираше болката й от загубата на любимото животно.
Воден от вътрешния си глас, той пристъпи напред и я обгърна с ръце. Притисна до гърдите си разтърсваното от хълцания крехко тяло и неясно отмахна от челото й овлажнелите къдрици. Започна да целува сълзите по бузите й, докато присвитите от болка устни внезапно се надигнаха срещу неговите. Изненада се и едновременно с това се опита какво ли означава тази промяна. Откакто я беше направил своя, Айслин се държеше като покорна робиня и сякаш искаше само едно: да свърши с нея колкото се може по-скоро. Ала сега, в страданието, устата й се впи в неговата с истинска жажда.
Кръвта закипя в жилите му. Забрави съмненията, забрави колебанията. Вдигна я на ръце и я отнесе в леглото.
Проникващата през капаците луна заливаше помещението с мека светлина. Топла и спокойна, Айслин спеше в обятията на своя рицар. Ала Вулфгар продължаваше да гледа втренчено сребърния лъч, изпълнен с вътрешно неспокойствие. Нищо не можеше да укроти бурята от чувства, бушуваща в душата му.
Айслин се събуди на разсъмване и доволно се протегна, усещайки до себе си топлината на могъщото мъжко тяло. После се сгуши на гърдите му. Отдавна не беше усещала такова вътрешно спокойствие.
Е, скъпи ми лорде, мислеше си тя, вече си мой и е само въпрос на време да го признаеш. Усмихна се при спомена за изминалата нощ и плъзна ръка по гърдите му. После се надигна на лакът и се зае да изследва изсечените черти на лицето му, докато две здрави ръце не я сграбчиха и не я привлякоха върху силното тяло.
Вулфгар престана да се преструва на заспал, отвори очи и с топла усмивка погледна изненаданото й лице.
— Нима желанието ти е толкова силно, скъпа, та ме откъсна дори от сладкия сън?
Айслин пламна от срам и се опита да се освободи.
— Не си въобразявайте чак толкова — произнесе укорително тя.
— Така ли мислите наистина? — усмихна се подигравателно Вулфгар. — Държа на думата си. Вие ме желаете толкова силно, че дори ме събудихте. Някъде дълбоко в сърцето си сте благосклонна към мен, лисичке.
— Не лъжете — отговори остро тя. — Как би могла една англичанка да обикне норманин?
— О! — усмихна се меко Вулфгар. — Убеден съм, че скоро няма да намеря жена като вас, която да ме забавлява толкова добре и на всичкото отгоре да ме обича.
— Ах ти, надменни човече! — изфуча Айслин и заудря с юмруци по гърдите му.
Ала Вулфгар я привлече към себе си, докато гърдите й опряха в неговите.
— Много ми се иска да те взема със себе си, Айслин. Така никога няма да усетя досада. Ала не ми се иска да те подлагам на безбройните трудности на военния поход, да не говорим за другите опасности, които ще те дебнат на всяка крачка.
Сложи ръка на тила й и впи устни в нейните. Целувката им беше дълга и страстна. Вулфгар я притисна с цялото си тяло върху меките овчи кожи, ала това не беше проява на насилие, защото Айслин веднага обгърна с две ръце врата му. В тялото й лумнаха буйни пламъци. Кръвта пулсираше във вените й, сякаш искаше да се слее с мъжката кръв. Тялото й по своя воля се надигаше срещу мощните му тласъци и го приемаше все по-дълбоко в своето. Потребността й от нежност не можа да се успокои дълго след зашеметяващия миг на облекчение. Беше изпълнена от странно разочарование, което не можеше да си обясни.
Срамът от преживяната възбуда и споменът за подигравките му бързо охладиха чувствата й. Изтръгна се от прегръдките му и Вулфгар учудено я изгледа. Пусна я и Айслин се отдръпна към края на леглото.
— Какви са тия глупости? — изръмжа мъжът и отново посегна да я прегърне. — Ела при мен, жено!
— Не! — изсъска Айслин и скочи от леглото, изпълнена с вътрешна съпротива. Гърдите й възбудено се вдигаха и спадаха, медноцветната коса я загръщаше чак до бедрата. — Първо ми се присмивате, а после злоупотребявате с мен за свое собствено удоволствие. Правете го с проститутките от бордея, но аз не ви позволявам да го правите с мен!