— Айслин — произнесе предупредително Вулфгар и отново посегна към нея.
Ала младата жена се изтръгна с вик от прегръдката му и гневно продължи:
— Заминавате, за да убивате сънародниците ми. И на всичкото отгоре очаквате да ви пожелая добър път!
Застанала в светлата ивица на утринната зора, с блеснало в златното слънце стройно тяло, Айслин представляваше прекрасна гледка. Вулфгар се облегна на възглавницата и възхитено я загледа. Тя сърдито отвърна на погледа му. Отлично съзнаваше колко е възбуден, усещаше привлекателната сила на мъжкото тяло, ала оставаше твърдо решена да спаси последната частица от гордостта си.
Вулфгар благосклонно се усмихна.
— Не правете мига на сбогуването още по-труден, скъпа. Знаете, че трябва да замина. Аз съм воин на Вилхелм и трябва да го следвам. — Той се изправи и пристъпи към нея. Видя недоверието в очите й и разбра, че щом протегне ръка, тя ще избяга в другия край на стаята. — Нима искате да занемаря задълженията си заради вас?
— Вашият дълг е струвал живота на много хора. Кога най-после ще свърши това?
— Когато Англия се подчини на Вилхелм — отговори небрежно Вулфгар.
С бързо движение улови ръката й и я привлече към себе си. Айслин напразно се опита да се изтръгне от прегръдката му. Мъжът, изглежда, се забавляваше от усилията й. Най-после тя престана да се бори и застина като вдървена в ръцете му.
— Нали виждаш, скъпа, волята на господаря на дома е закон. Става, каквото иска той, а не каквото кажат робите.
Айслин понечи да отговори, ала устните му задушиха думите й. Този път обаче успя да се пребори с възбудата, надигнала се в тялото й. Увисна в ръцете му, студена и скована. Не мина много време и Вулфгар я пусна с учуден поглед.
— Този път, нормански рицарю — изпъшка гневно тя — ще се изпълни волята на робинята.
Мъжът отпусна ръце и Айслин грациозно отстъпи назад. Измери го с подигравателен поглед и видя, че възбудата му още не е угаснала.
— Не забравяйте да облечете топли дрехи, милорд. В тези есенни дни и най-силният мъж лесно настива.
Посегна към една от кожите и се уви цялата в нея. Усмивката не слизаше от устните й. Приклекна пред огъня и добави няколко трески. Започна да духа и пепелта се посипа в лицето й. Изписка и се дръпна назад. Вулфгар гръмко се изсмя. Младата жена ядно се изчерви и окачи ведрото с водата над пламналия огън. Вулфгар застана до нея и започна да се облича.
— Моята кожа е много по-чувствителна от вашата, Вулфгар — обясни тя. — Щом сте свикнал да ходите без брада, бръснете се всеки ден. Лицето ви трябва да бъде съвършено гладко. Небръснатите ви бузи са мъчение за мен. И щом хората ви изпробваха изкуството си на бръснари над толкова много мои сънародници, сега ми позволете аз да се заема с тази задача.
Вулфгар недоверчиво изгледа малката кама, поставена върху грижливо сгънатата гуна. Нима желаеше смъртта му, защото отиваше да се бие с англичаните? Как да й обясни, че никога не е проливал невинна човешка кръв? Не, невъзможно! Това беше подходящ случай да провери истинското й отношение към него.
— Надявам се, че имате лека ръка, Айслин — отговори невъзмутимо той. Посегна към парче лен и го потопи в топлата вода. Изстиска го, развя го във въздуха, за да се охлади, нагъна го и го положи върху лицето си.
— О, милорд, каква привлекателна гледка — пошегува се Айслин, гледайки оголената му шия. — Само преди месец умирах от желание да разкъсам гърлото на някой норманин…
Застана пред него и опита с пръст тънкото острие. Вулфгар свали кърпата и очите им се срещнаха. Мъжът въпросително вдигна вежди, при което Айслин се усмихна като малко дяволче.
— Изкушението щеше да бъде още по-голямо, ако не се страхувах до смърт от наследника ви…
Като наказание за нахалството й тежката му ръка здраво я шляпна отзад. Младата жена сърдито изпищя и сериозно се зае за работа.
Внимателно прокара тънкото острие по бузите му, докато станаха гладки и меки. Вулфгар попипа с пръст избръснатите си страни и смаяно установи, че по тях няма нито една драскотина.
— Няма по-добър паж от теб, скъпа — усмихна се с нежна ирония той и посегна под кожата, която скриваше тялото й. После дрезгаво прибави: — Помни винаги, че си моя, Айслин. Няма да те деля с никого.
— Нима все пак означавам нещо за вас, милорд? — промърмори тихо тя и помилва белега на бузата му.
Ала мъжът се престори, че не е чул въпроса. Притегли я жадно до себе си и впи устни в нейните. Този път те бяха топли и покорни.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Утрото беше хладно и влажно. Остър вятър подкарваше дъжда през полята и влагата проникваше през всяка пролука на господарския дом. Айслин се уви още по-плътно с дебелия вълнен шал и посегна с вкочанени пръсти към парче хляб. Захапа го и отиде при огъня, където удобно се бяха разположили Суейн и Болсгар. Седна на ниското столче и се заслуша в разговора им.