В дните след заминаването на Вулфгар Айслин прекарваше голяма част от времето си в компанията на стария рицар. Много неща у него й напомняха починалия баща! Той умееше да заглажда грубостта на Гуинет и Айслин понасяше присъствието й само заради него. Често търсеше съветите му по въпроси на домакинството или отношението към крепостните селяни. Опитът, насъбран през дългите години, го беше направил мъдър. Суейн също настояваше да чуе мнението му по много въпроси и с удоволствие разговаряше с него на чаша прясна бира. Двамата си припомняха старите времена, когато Болсгар все още смяташе малкия Вулфгар за своя кръв и плът, или Суейн разказваше за приключенията, които той и Вулфгар бяха преживели като наемници. Айслин и Болсгар внимателно слушаха.
Вулфгар напуснал дома като съвсем млад рицар. Заедно със Суейн започнал да печели хляба си като наемник. Славата им скоро се разпространила навсякъде и двамата започнали да искат все по-високи заплати за наемничеството си. Херцог Вилхелм също узнал за умението на Вулфгар да си служи с меча и копието и повикал двамата неразделни приятели в двора си. Още от първата среща между двамата мъже се породило сърдечно приятелство. Само след месеци Вилхелм го провъзгласил за свой верен човек и Вулфгар положил васална клетва.
Айслин обичаше да слуша разговорите на двамата мъже. Когато се появяваше в залата, Гуинет непрекъснато я мъмреше, че си пилее времето. Как можеше тази жена да се различава толкова много от баща си и несъщия си брат! Вулфгар едва беше изчезнал зад близкия хълм, когато тя се самопровъзгласи за господарка на дома и настоя всички да слушат единствено и само нея. Крепостните трябваше постоянно да са на разположение, да изпълняват моментално безсмислените й заповеди, да слушат непрекъснатите указания. Завладя с пристъп хранителните припаси и започна да раздава толкова малки порции, сякаш плащаше всяко зрънце жито от собствения си джоб.
Утринното спокойствие внезапно се наруши от пронизителен писък. Айслин уплашено скочи, когато видя тичащата по стълбите Майда. Майка й гръмко призоваваше демоните от подземното царство да вземат душата на сатанинското изчадие. За миг момичето повярва, че старата жена окончателно е полудяла. Скоро на стълбите се появи и Гуинет и със самодоволна усмивка изгледа нещастната Майда, която се криеше зад полите на дъщеря си.
— Залових майка ви в кражба — заяви тя. — Следователно живеем под един покрив не само с роби, а и с крадци. Бъдете уверена, че за всичко ще съобщя на Вулфгар.
— Лъжа! Лъжа! — проплака Майда. — Яйцата от паяци и пиявиците са си мои! Получих ги от евреите. А сега ги няма никъде. — Погледна към Гуинет и изплака: — Влязох в стаята си да ги потърся.
— Аз ли лъжа? — изсъска Гуинет. — Заварих я в покоите да се рови из раклите. И се осмелява да ме нарича крадла? Тази жена е луда!
— Мама изтърпя много неща от Рейнър и хората му — опита се да обясни Айслин. — Нещата, за които говори, й служат като лекарства за затваряне на рани. Бяха й много скъпи.
— Изхвърлих ги — обяви триумфално Гуинет. — Точно така, всичко изхвърлих. Няма да търпя подобни глупости в къщата, още по-малко в спалнята си.
— Гуинет! — извика сърдито Болсгар. — Нямаш право. Ти си гостенка в тази къща.
— Аз ли нямам право? — изфуча Гуинет. — Тук аз съм единствената, която има кръвна връзка с лорда на тези земи. Кой ще ми оспори правото да се грижа за имуществото по време на отсъствието му? — Бледосините очи изпускаха светкавици.
Болсгар презрително се изсмя:
— Така както винаги си се грижила за мен, нали? Разпределяш храната, сякаш сама си я произвела. Вулфгар ти остави злато, ала ти даваш само малка част за издръжката ни и криеш всичко останало в собствения си джоб. Никога не си се интересувала от друго освен от собственото си благополучие.
— Трябваше да спася парите от твоята пословична щедрост — отговори раздразнено дъщеря му. — Щеше да ги пропилееш, както пропиля цялото ни злато. За оръжия, наемници, коне! И каква полза от всичко това?
Старецът извърна глава и изръмжа:
— Ако цял живот не бях вързан за две вечно недоволни и свадливи жени, които непрекъснато искаха нови дрехи, щях да пратя повече наемници с брат ти и нямаше да ни изгонят от дома ни.
— Да, да, винаги обвиняваш мен и бедната ми майка! Трябваше да се молим за всяка медна монета, когато искахме да си ушием нова одежда. Погледни гуната ми и ще разбереш колко добре си се грижил за мен. — Посочи избелялата си дреха и настойчиво продължи: — фактът си е факт: тук аз съм единствената роднина на Вулфгар и кръвните връзки ме задължават да пазя имуществото му. Няма да позволя тия проклети саксонци да злоупотребяват с великодушието му.