— Нямате никаква кръвна връзка — обади се невъзмутимо Суейн. — Когато прогонихте Вулфгар, майка ви официално се отказа от него. Заяви, че вече няма син.
— Дръж си езика зад зъбите, нещастен слуга! — изфуча като побесняла Гуинет. — Твоята задача е да лъскаш снаряжението му и да пазиш вратата му нощем. Затова ще мълчиш и ще слушаш моята дума. А аз заповядвам тази жена да държи мръсотиите си далеч от къщата! — О! — програка Майда. — Дори в собствения си дом не мога да се спася от крадци…
— Вашия дом? — подигра се Гуинет. — По заповед на Вилхелм сте лишени от всичките си имоти. — Посочи с пръст бедната жена и прибави: — И не смей да се разхождаш из залата като господарка, стара вещице! Повече няма да търпя нахалството ти.
— Не! — извика Айслин. — Вулфгар заповяда мама да остане тук. Именно брат ви възпря Рейнър, който искаше да я изхвърли.
Другата жена презрително изкриви устни.
— Не смейте да говорите така за чистокръвен нормански рицар! — после отново нападна Майда: — С какво право живеете в този дом? Само защото дъщеря ви топли леглото на лорда? Махайте се оттук! — изкрещя извън себе си тя. — Не искам да се мяркате пред очите ми! Потърсете си хижа в града. Вън оттук!
— Не! — извика несдържано Айслин. — Няма да позволя да я прогоните! Вулфгар й даде моята стая. Трябва да се съобразите със заповедите му.
— Не е ваша работа какво правя — озъби се Гуинет. — Единствената ми грижа е да не се разпилява имуществото му.
— Айслин! — прошепна тъжно Майда и подръпна дъщеря си за гуната. — Ще си вървя. Не ми остава нищо друго. Ще взема нещата си и ще се махна. И без това нямам почти нищо.
Айслин понечи да възрази, но старата жена уморено поклати глава и се повлече към стълбата. Момичето погледна след нея и безпомощно сви ръце в юмруци. Този жест не остана незабелязан за Гуинет и тя пронизително се изсмя.
— Понякога ми се повдига от теб, Гуинет — проговори с отвращение Болсгар.
Ала дъщеря му се наслаждаваше на триумфа си.
— Не разбирам защо съжаляваш тази луда. Достатъчно е загрозявала залата с дрипите и мрачната си физиономия.
Старецът се извърна и се загледа с каменно лице в пламъците. Суейн последва примера му. След малко викингът стана и напусна залата. Айслин продължаваше да наблюдава втренчено Гуинет, която с леки крачки пристъпи към масата и се отпусна в голямото кресло на Вулфгар. Хлин побърза да й поднесе порция агнешко и русата жена високомерно започна да се храни.
Скоро Майда слезе отново в залата с износена кожа върху мършавото си тяло и вързопче в ръка. Застана на прага и обърна молещи очи към дъщеря си. Айслин се загърна с шала и последва майка си навън в студеното есенно утро.
— Къде да отида сега? — изхленчи Майда. — Не е ли по-добре да избягаме от този дом и да намерим другаде убежище, докато се върне Вулфгар?
— Не — поклати глава Айслин. Положи усилия да запази самообладание и продължи: — Не, мамо. Ако избягаме, за нашите хора ще стане още по-трудно. Никой няма да се грижи за тях, няма да ги лекува, а Гуинет ще ги измъчва безмилостно. Освен това сега е война. Не е време за две беззащитни жени да скитат из страната.
— Вулфгар може да се върне с годеница и да ни изхвърли — произнесе със съмнение в гласа Майда.
Айслин вдигна поглед към далечния хоризонт и мислите й се върнаха към последната нощ преди заминаването му. Почувства върху тялото си ръцете, които я милваха и събуждаха желанието й. Погледът й омекна, очите й се замъглиха. Тя го чакаше, но какво ли правеше той? Дали го беше спечелила за себе си или трябваше да се бои, че при завръщането си ще доведе друга жена? След толкова мъже, които напразно бяха молили за ръката й, трябваше ли да стане любовница на човек, който не се уморяваше да повтаря, че не се интересува от жените? Не беше ли казал, че ще я забрави също като хвърлената ръкавица?
Не, невъзможно. Той се нуждаеше от тази „ръкавица“ повече, отколкото от всичко останало. Устните й се усмихнаха, в сърцето й пропълзя нова увереност. Не, Вулфгар не можеше току-така да я изтръгне от сърцето си.
Закрачи към изоставената хижа в края на улицата. Бащата и сина, които я бяха обитавали, бяха загинали в зашита на своя лорд.
Айслин понечи да пристъпи дървения праг, но Майда е ужас се отдръпна.